О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 706
София, 21,10,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч. търг. д. № 3595/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 1600 от 23.07.2013 г. по т. д. 694/2013 г. на Пловдивски апелативен съд, с което съдът е отменил определението си за даване ход на делото, върнал е молба на дружеството – настоящ жалбоподател, по чл. 240, ал. 1 ГПК като подадена след предвидения в закона срок и е прекратил производството по делото.
Частният жалбоподател изразява несъгласие с извода на съдебния състав за просроченост на жалбата. Счита, че в случая е налице неправилно приложение на процесуалните норми за връчване на съобщения и моли за отмяна на постановеното определение като неправилно и незаконосъобразно.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди обжалваното определение. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната жалба е депозирана в рамките на преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
За да върне подадената от [фирма], [населено място] молба по чл. 240, ал. 1 ГПК срещу неприсъствено решение № 47/11.02.2013 г. по т. д. № 778/2012 г. на Пловдивски окръжен съд като просрочена, въззивният съд е приел, че първоинстанционния съд правилно е приложил нормата на чл. 50, ал. 2 ГПК.
Определението е неправилно.
Практиката на ВКС е, че когато страна – юридическо лице, промени адреса си на управление и новият е неизвестен, тъй като не е вписан в ТР, приложим е редът по чл. 50, ал. 2 ГПК. За да се удостовери обстоятелството, че търговецът е напуснал адреса, връчителят следва да извърши обстойна проверка дали на адреса има табела с фирма на търговеца, сграда или помещения, в които да пребивават служителите му или други негови представители; да събере сведения от съседи познат ли е търговец с това наименование, пребивавал ли е на този адрес и кога. Тези сведения следва да бъдат отразени от връчителя в съобщението, вкл. и в случаите, когато не могат да се съберат данни дали търговецът е пребивавал на адреса. Констатацията, че на адреса няма представители на адресата, без отразяване кога и как са събрани сведения за това и извършена ли е обстойна проверка дали в сградата или сградите няма помещения, обитавани от търговеца, опорочава връчването на съобщението.
Приложените към делото съобщения удостоверяват обстоятелства само от едно конкретно лице и конкретна фирма – юристконсулт Б. А., служител на [фирма], което изключва посещения на всички възможни сгради на [улица], а видно от приложените към делото справки от системата И. и от Търговския регистър на горепосочения адрес се намират множество търговски дружества.
По отношение твърденията на жалбоподателя, че съдът следва да извърши призоваване и на друг известен на ищеца адрес, настоящият състав счита, че при посочен в исковата молба адрес на ответника, за който са били представени доказателства, че той е последно вписаният в Търговския регистър адрес на търговеца, съдът няма основание да издирва друг адрес и да извършва призоваване от него. Цитираното решение № 46/07.05.2012 г. по т. д. № 889/2011 г. на ВКС, II т. о. обаче касае различен казус, тъй като самият ищец е посочил известен му адрес за търговска кореспонденция, ползван между страните по сделката.
При тези обстоятелства, неправилно съдът е приел, че връчването на неприсъственото решение на жалбоподателя на 15.02.2013 г. е станало по правилата на закона и подадената на 11.04.2013 г. молба пред въззивния съд за неговата отмяна е просрочена и не подлежи на разглеждане.
Настоящият състав счита, че не следва да се присъждат разноски на [фирма], [населено място], тъй като няма доказателства да са извършени такива в настоящото производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, на основание чл. 274, ал. 2 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 1600 от 23.07.2013 г. по т. д. 694/2013 г. на Пловдивски апелативен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: