3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 333
София 08.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 1 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 529 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З АД-София против решение, /не е посочена дата/, по гр.д. № 4062/2011 г. на Софийски АС в частта, с която искът по чл. 226,ал.1 КЗ на Цв. Т от София е уважен.
Ответникът по касационната жалба Тонов е подал отговор, че същата е неоснователна и претендира за разноски, но няма доказателства за платени такива.
Поддържа се в отговора, че възраженията относно застрахователния договор и застрахователната премия не са направени своевременно в първата инстанция и затова са преклудирани, съобразно концентрационното начало в процеса, но въпреки това са и неоснователни, съобразно чл.295,ал.7 КЗ.
В касационната жалба, /вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК/, се твърди, че въпросите относно наличието на валиден застрахователен договор по ЗГО, размерът на присъденото обезщетение и приетия процент на съпричиняване, противоречат на ППВС 7/78 г., 4/68 г. и 17/63 г.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Въпросите трябва да бъдат правни, а не фактически обусловени от фактите по делото и доказването им.
Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд не представлява основание за допускане на касационно обжалване, а е относимо към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК. Липсата или наличието на конкретен фактически състав, е въпрос по основателността на иска, съобразно фактическите обстоятелства установени по делото, т.е. е фактически въпрос, който се преценява от съда според всички факти по делото. В случая, конкретната преценка на въззивният съд за липсата или наличието на такива данни, би подлежала на проверка за правилност на решението по реда на чл.281,т.3 ГПК, но не може да обоснове приложно поле по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Не е налице твърдяното противоречие с ППВС 17/18.11.63 г. В т.7 на диспозитива изрично е посочено, че обезщетението се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка, а не и на вина. Точно това е констатирал въззивният съд на стр.3 от мотивите на решението. Изпълнил е и изискванията на р.ІІ от мотивите и т.11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.68 г. да се вземат под внимание конкретните обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди.
Конкретните указания по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД са дадени в ППВС 4/68 г. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 26.03.2012 г. по гр.д. № 4062/2011 г. на Софийски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: