3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 864
София, 18,11,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 11 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 1341 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О.-Р. против решение № 1257/9.10.2012 г. по в.т.д. № 728/2012 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 244/30.03.2012 г., поправено с решение № 312/8.05.201 г., по т.д. № 30/2011 г. на Пловдивски ОС, с което касаторът е осъден да заплати на Е. О.-Р. сумата 34 103.11 лв. по договор от 25.10.2006 г. за сметосъбиране, извозване и депониране на твърди битови отпадъци, ведно със законната лихва и разноски.
Исковата сума включва 7 313.11 лв. фактурирана стойност в изпълнение на договора и 26 790 лв. пропуснати ползи от едностранно неоснователно прекратяване на същия договор.
Ответното по касационната жалба Е. О. е подало отговор, че същата е неоснователна. Подало е и изложение, че няма посочена практика на ВКС, а решенията на КС не са практика по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК. Претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че относно задължителната сила на актовете на КЗК, ПАС се е произнесъл в противоречие с Р 22/24.09.98 г. по конст.д. 18/98 на Конституционния съд. По същият въпрос ПАС се бил произнесъл в противоречие с практиката на върховните съдилища, а освен това бил от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието, че за сключеният договор на основание чл.74 ЗОП, не може да се възприеме тезата на възложителя-ответник, че договорът е прекратен по право на основание чл.89 ЗЗД. Възложителят не може да се позовава на чл.43,ал.1 ЗОП, съгласно която страните по такъв договор не може да го изменят. Тази норма би била относима, ако вследствие промяна на депото за ТБО, изпълнителят би претендирал за промяна в условията на договора, но последният не е поискал такава, а точно обратното-той е изразил позиция за изпълнение на договора при същите условия. Всъщност впечатляващо е, че не изпълнителят, /който има интерес, но спазва ЗОП/, а възложителят, /който дори и няма интерес/, сам се позовава на необходимост от по-висока цена за извършваната услуга предвид разстоянието до новото депо.
Не е представено нито едно решение на ВКС. Решенията на Конституционния съд и на Върховния административен съд не се включват в практиката по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК, съгласно която смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
В обжалваното решение няма мотиви в които съдът да се е произнесъл за задължителната сила на актовете на КЗК. В случая, въззивният съд само на последно място е споменал, че производството пред КЗК е с различен предмет от настоящия правен спор и затова направените в него изводи не обвързват настоящия съд. Следователно, съдът не се е произнесъл по въпроса за действието на решението на КЗК. Тази конкретна преценка на ПАС за неотносимост не би могла да бъде в противоречие с мотивите на решението на КС, за тъй наречената от касатора задължителната сила на решението на КЗК за гражданския съд, предвидена в чл.36,ал.2 ЗЗК. Това е така, защото в тази част от мотивите на решението на КС се възпроизвежда становището на Народното събрание. Същественото е, че в диспозитива на решението на КС е обявена за противоконституционна и разпоредбата на 36,ал.2,изр.2 ЗЗК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1257/9.10.2012 г. по в.т.д. № 728/2012 г. на Пловдивски АС.
Осъжда О.-Р., област П., да заплати на Е. О.-Р. сумата 2400 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: