2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 59
С.,03,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2218 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Бул инс АД-С. против решение № 356/13.12.2012 г. по в.т.д. № 498/2012 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 658/24.04.2012 г. по т.д. № 1103/2011 г. на Варненски ОС, с което касаторът е осъден да заплати на Р. Т. К. от В. сумата 70 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпруга й Ил. К., починал при ПТП на 25.01.2011 г., на М. Ил. К. и Д. Ил. К. по 50 000 лв., ведно със законните лихви и разноски.
От ответниците по касационната жалба е постъпил отговор, че не са налице предпоставките за допускането й, както и че същата е неоснователна. Позовават се на п.27,ал.1,т.1 ПЗР на КЗ за минималните застрахователни суми от 1.01.2010 г. по задължителна ЗГО на автомобилистите за неимуществени вреди при смърт за всяко събитие за едно пострадало лице.
В касационната жалба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, са поставени следните въпроси: 1. Справедлив ли е присъденият размер на обезщетението, с оглед чл.52 ЗЗД и обстоятелствата, които обуславят това, във вр. с т.п. 4/68 на ВС и практиката по чл.290 ГПК?, 2. Може ли съдът да присъди по-голямо обезщетение срещу застрахователя от това срещу деликвента, предвид т.9 т.п. 7/78 ВС?, 3. Приложен ли е правилно чл.51,ал.2 ЗЗД във вр. с т.п. 17/63 ВС?, 4. При противоречие на практика по чл.290 ГПК с ТР коя следва да се прилага?, 5. Може ли решение по чл.290 ГПК да определя критерии за справедливо обезщетение по чл.52 ЗЗД, различни от посочените в тълкувателната практика на ВС?, 6.При съпричиняване по чл.53 ЗЗД, в какъв размер може да е претенцията срещу застрахователите по ЗГО на всеки от съизвършителите-за целия размер на дължимото обезщетение или според дела на всеки от деликвентите, като се има предвид, че макар съизвършителите да са солидарно отговорни, то това не е така за застрахователите по ЗГО-чл.121 ЗЗД?
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Размерът на обезщетението не е правен, а фактически въпрос, защото е обусловен от конкретните обстоятелства и факти по делото, и тяхното доказване. По отношение на обстоятелствата-виж т.11 ППВС 4/68 г., а по отношение на фактите-цитираното от касатора решение, което не е представено.
Не е налице и твърдяното противоречие. Въззивният съд е изпълнил изискванията на р.ІІ от мотивите и т.11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.68 г. да се вземат под внимание конкретните обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди-стр. 4 и 5 от мотивите. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища.
По втория и шестия въпроси касаторът вероятно има предвид делинквенти.
Вторият въпрос не е релевантен, тъй като на него не е даван отговор, както в обжалваното решение, така и в т.9 ППВС № 7/77 г. от 4.10.78 г.
Изводите на решаващия съд са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
По третия въпрос не е налице твърдяното противоречие с ППВС 17/18.11.63 г. В т.7 на диспозитива изрично е посочено, че обезщетението се намалява, ако и самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като от значение е наличието на причинна връзка, а не и на вина. В случая, липсата на причинна връзка е констатирал въззивният съд на стр. 3 и 4 от мотивите на обжалваното решение.
Отговорът на четвъртият въпрос се съдържа в ТР 1/2009 от 19.02.2010 г. и 2/2010 от 28.09.2011 г. ОСГТК.
По петият въпрос не става дума за различни критерии, а само за тяхното допълване и развитие, съобразно конкретните икономически условия. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай.
По шестият въпрос, свързан с чл.53 ЗЗД, не може да се говори за съпричиняване, а за солидарна отговорност при множество делинквенти, т.е. за съизвършителство. Въпросът е когато в ПТП участници са две превозни средства /съизвършителство/, а ищецът /ищците/ е насочил прекия иск срещу застрахователя на единиия извършител. Допускането по този въпрос е поискано от касатора на основание чл.280,ал.1,т.3 ГПК, поради липса на законова регламентация, но има съдебна практика, което изключва т.3. Въпросът не е решен в противоречие с практиката на ВКС, че отговорността на други виновни съпричинители, може да се обсъжда по реда на регреса-чл.54 ЗЗД. Тъй като отговорността на застрахователя е функционално обусловена от тази на делинквента, съгласно чл.53 ЗЗД отговорността при този деликт е солидарна. Като е разрешил изложеният въпрос в този смисъл, въззивният съд не се е произнесъл в противоречие със съдебната практика, което пък изключва приложението на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 356/13.12.2012 г. по в.т.д. № 498/2012 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: