4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 813
С., 13,12,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети декември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 38/012година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №75 от 30.09.2011 г. по гр.д. № 183/2011 г. на Бургаски апелативен съд .
Ответниците по касация не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че БОС се е произнесъл по „съществен” материалноправен въпрос, формулиран като – ”за размера на обезщетението за неимуществени вреди.” Поддържано е, че този въпрос е решен в противоречие с ППВС №4/68 – т.11, обосновано с това, че преценката за справедливост била обвързана с конкретни факти, като в тази преценка не се включвал „ лимита на застрахователната отговорност”. От това е изведено и соченото противоречие. Направено е оплакване, че съдът не бил съобразил в „ достатъчна степен” обективно съществуващите факти и поради това присъдил ”изключително високи размери” на обезщетенията. Посочено е още, че по въпроса за размера на дължимите застрахователни обезщетения съществувала разнородна практика, което обуславяло допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. С оглед разгледаната дефинитивност на общото основание не може да бъде прието като релевантен въпрос общото очертаване на предмета на спор, формулирано от касатора като – „за размера на обезщетенията за неимуществени вреди”.
Дори обаче този въпрос, макар и общ да бъде приет за релевантен, касаторът не установява поддържаното от него основание по чл.280,ал.1, т.1 ГПК, с оглед сочено противоречие с т.11 на ППВС №4/68г.С цитираното постановление Пленума на ВС е дал общи указания по приложението на чл.52 ЗЗД, като е приел, че при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства които обуславят тези вреди.С оглед така установеното, следователно, въззивният съд при преценка размера на обезщетенията се е съобразил с всички установени обстоятелства и ги е посочил в своите мотиви, т.е. не е приел нещо различно от дадените с посоченото постановление разяснения по приложението на чл.52 ЗЗД. Освен това, решаващият състав е преценявал лимита на застрахователната отговорност, с оглед съобразяване с нейния обхват, тъй като по принцип неограничено отговорен е само деликвента. Или, той не е преценявал приложението на чл.52 ЗЗД с оглед застрахователния лимит, но дори и да беше включил този довод в преценката си за справедливост при определяне стойностния адекват на настъпилите вреди, то отново не е налице соченото противоречие с оглед цитирания диспозитив на т.11 на ППВС №4/68г.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ лаконично посочено от касатора/, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба. Дори и от изложението й да се изведе връзка между основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК и приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод по разглежданото основание. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на касатора за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.3ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата. А и както сам той е посочил, съдържанието и обхвата й са изяснени чрез нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Освен това, по приложението на чл.52 ЗЗД, е налице и практика, която има задължителен характер, тъй като е постановена по чл.290 ГПК- т.е. налице е и уеднаквяване на практиката. Доводите свързани с оплаквания за неправилност на решението се квалифицират по чл.281 ГПК и са без правно значение в производството по чл.288 ГПК.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Бургаски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №75 от 30.09.2011 г. по гр.д. № 183/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: