3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
[населено място], 15,10,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3742 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.2 пр.1 вр. с ал.1 т.2 вр. с чл. 248 ал.3 ГПК .
Образувано е по частна жалба на О. П. Ц., чрез процесуалния му представител адв.Т.Г., против определение № 1957 / 05.08.2013 год. по т.д.№ 4052 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , ТО, 3 състав, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото въззивно решение , в частта относно присъдените в негова тежест , съответно – в полза на противната страна [фирма] , разноски / адвокатско възнаграждение /. Жалбоподателят счита, че процесуалният закон не съдържа вмененото от въззивния състав задължение за упражняване правото на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение , на основание чл.78 ал.5 ГПК , до приключване на устните състезания по делото , доколкото въззивният съд е оставил молбата без уважение, предвид несвоевременност на искането на това основание .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба , като излага съображения за приложим ред за обжалване по чл. 274 ал.3 т.2 ГПК , респ. липса на обосновани основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване . Подкрепя правилността на въззивното определение, като постановено в унисон с безпротиворечива съдебна практика на ВКС , която цитира .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал. 2 ГПК, като постановен за пръв път от въззивна инстанция, съдебен акт .
Частната жалба е неоснователна .
Няма спор, че до приключване на устните състезания въззиваемият и настоящ жалбоподател не е възразил за прекомерност на адвокатското възнаграждение , на основание чл. 78 ал.5 ГПК .
Правилно и в съответствие с непротиворечивата практика на Върховен касационен съд, намерила израз и в задължителното за въззивната инстанция, като постановено по реда на чл. 274 ал.3 ГПК определение – № 372 / 16.05.2012 год. по ч.гр.д.№ 223 / 2012 год. на ВКС, ІV г.о. , е позоваването на несвоевременност на възражението на въззиваемия , основано на чл. 78 ал.5 ГПК . Правото му на възражение е в корелативна връзка с правото на насрещната страна да претендира разноски, ограничено в упражняването му до приключване на последното заседание в съответната инстанция / чл. 80 ГПК / . Само ако в съответствие с чл. 80 пр. второ ГПК страната , в чиято полза са присъдени разноски , упражни правото си да поиска изменение на решението в тази му част и доколкото изменението би касаело произнасянето на съда по възмездяване разноските за процесуално представителство от адвокат , страната в чиято тежест са присъдени същите би имала възможност за възражение за прекомерност , явяващо се последващо спрямо устните състезания в съответната инстанция . Процесуалният закон по начало ограничава процесуалните действия на страните до приключване устните състезания , освен в случаите на изрично визирани по-кратки срокове, в съответствие с концентрационното начало в процеса , както и изрично урежда изключенията от това правило – чл.247, чл. 249, чл.250 ГПК . Именно тази изрична уредба в процесуалния закон , съгласувана с принципите за публичност и непосредственост / чл. 11 ГПК / и разглеждане делата в разумен срок / чл.13 ГПК / , в съчетание с принципа на състезателното начало – за осигуряване възможността на страните да се запознават и вземат становище по исканията на насрещната страна , без това да минира бързината на производството, изключват възможността страната по свое усмотрение, неограничено със срок , по всяко време след приключване на устните състезания да упражни процесуални права, каквото е и правото на възражение по чл. 78 ал.5 ГПК. Срокът по чл. 248 ал.1 ГПК е уреден за изменение на решението в частта за разноските , предпоставящо своевременно и надлежно упражнено от страната право по чл. 78 ГПК / вкл. на ответната и за намаляване поради прекомерност / , несъобразено от съда изцяло или частично , поради грешка или опущение .
Предвид горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение 1957 / 05.08.2013 год. по т.д.№ 4052 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , ТО, 3 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: