3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 862
С., 18,11,2013година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1163/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение № 283 от 16.11.2012 г. по т.д. №319/2012 г. на Русенски окръжен съд.
Ответниците по касация – [фирма] – [населено място] и Р. И. Р. от [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че разглеждането на касационната жалба е обусловено от това, че с решението си в отхвърлителната му част, окръжният съд се е произнесъл по въпроси решавани противоречиво от съдилищата. Изброени са решения на Окръжен съд – Варна и Р. и са приложени.Страната е направила извод, че с цитираната практика съдилищата били достигнали до извод че „ доколкото между страните е постигнато изрично съгласие за обезпечаване на всички задължения на длъжника към кредитора същият може да бъде използван за принудителното изпълнение на всяко непогасено изискуемо задължение по договора независимо от неговото основание-…” Страната е формулирала и два въпроса след като е заявила, че между страните била налице изрична уговорка „ че всички обезпечения представени от длъжника… гарантират всички искове на кредитора”, а именно – 1/„Ако длъжника е издал няколко записа на заповед в полза на кредитора за общата сума, която дължи по сделката, всеки от записите на заповед гарантира плащане само на вземанията, произтичащи от договора за годината за която е издаден …..или отделните записи на заповед обезпечават всички вземания на кредитора… при условие че вземанията по записите на заповед са с настъпил падеж …” 2/ „ Запис на заповед издаден с цел обезпечение на изпълнението по каузално правоотношение, обезпечава изпълнението само на вземания по сделката които са станали изискуеми до датата на падежа му…или менителничния ефект може да бъде използван …за установяване и събиране на всички вземания по сделката…които са станали изискуеми към датата на образуване на заповедното производство.” Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са формулираните от касатора фактически въпроси, свързани с неговите твърдения, обективиращи защитата му по иска, така и заявени спрямо спорен факт, който страната е посочила като безспорен и отговарящ единствено на нейното твърдение за неговата установеност. В тази връзка въззивният съд не е разрешавал така поставените въпроси, а доколкото същият е възприел мотивите на първата инстанция във връзка със основния спор между страните- кои точно задължения са обезпечени със записите на заповед- дали само задълженията за лизингови вноски за 2008 и 2009г. или всички задължения в това число и задължения по други сключени между страните договори за лизинг, то следва да се приеме, че неговите мотиви са свързани с доказаност, съобразно представените доказателства на това, че процесните ценни книги обезпечават конкретно задължение, чиято дължимост като кауза за издаването им е обсъждал съда.
Дори обаче, тези въпроси да бъдат приети за релевантни то не се обосновава приложно поле на заявеното основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Приложените решения №241/12г. по .д. №279/12г. на Русенски окръжен съд и решение от 04.12.2012г. по т.д. 2611/12г. на Варненски окръжен съд, като единствени, за които е установена валидно обективиране на практика, поради това че са влезли в сила, макар и да третират сходни проблеми по договори за лизинг със страна касатора, не са фактически идентични с обжалваното решение, поради което предполагат и различни правни разрешения на поставените с тях въпроси и доколкото изводите на съда са свързани с доказването на конкретни обстоятелства по твърденията на страните, то с тях не може да бъде обосновано основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК Решенията на съдилищата, за които страната не е ангажирала доказателства за влизането им в сила не съставляват практика по смисъла на чл.280, ал.1 т 2 ГПК– арг. т.3 ТРОСГТК №1/09г.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 283 от 16.11.2012 г. по т.д. №319/2012 г. на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: