2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 106
С., 11,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 4 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 285 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение от 17.06.2011 г. по гр.д. № 939/2011 г. на Софийски АС се:. 1. Осъжда Х. Б. Т. от С. да заплати, на основание чл.45 ЗЗД, на Д. Н. П. и А. Д. П. от С. сумата по 10 000 лв. на всеки от тях, обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на съпругата на първия и майка на втория Р. П. при ПТП на 19.12.2004 г., ведно със законната лихва, както и 180 лв. разноски., 2. Осъжда Хр. Т. да заплати на СГС 1 200 лв. д.такса., 3. Потвърждава решението от 6.01.2011 г. по гр.д. № 2309/2009 г. на СГС в останалата част, с която са отхвърлени исковете до предявените размери от по 35 000 лв., както и за присъдените разноски до 150 лв.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ответника, ЗК Л. АД-С..
С определение от 15.11.2011 г. по реда на чл.248 ГПК Д. П. и Ат. П. са осъдени да заплатят на Хр. Т. сумата 857.14 лв. на основание чл.78,ал.3 ГПК.
Против решението са подали касационни жалби ответника и третото лице помагач.
Ищците са подали отговор, че жалбата на ответника Т. е недопустима, а и неоснователна. Третото лице-помагач на ответника е подало отговор, че жалбата на последния е основателна.
В касационната жалба на ответника Т. се твърди, че въпросът: Налице ли е правен интерес от иск по чл.45 ЗЗД срещу деликвента, когато пострадалият се е възползувал от прекия иск по чл.226,ал.1 КЗ, сключил е споразумение със застрахователя и е получил обезщетение?, бил решен в противоречие с практика на ВКС.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на третото лице-помагач се твърди, че въпросът: Следва ли да се формират мотиви по иск, по предмета на който вече е било постигнато споразумение?, обуславял приложно поле по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
1. По касационната жалба на ответника Т.
Налице е нова задължителна практика на ВКС.
Съгласно т.1 ТР 2/6.06.2012 г. по тълк.д. № 1/2010 г. ОСТК, при уважен иск срещу деликвента по чл.45 ЗЗД е допустим прекият иск на увреденото лице по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ, срещу застрахователя по застраховка Гражданска отговорност. Плащането на сумата, присъдена на основание чл.45 ЗЗД, има евентуално значение само за основателността на прекия иск по чл.407,ал.1-отм. ТЗ, съответно по чл.226,ал.1 КЗ.
Деликтното право и прякото право не съществуват в съотношение на кумулативност, евентуалност или солидарност, а те съществуват успоредно, като конкуриращи се, без да се изключват взаимно.
Обжалваното решение не противоречи на новата задължителна практика на ВКС.
2. По касационната жалба на третото лице-помагач ЗК Л. АД-С..
Споразуменията от 22.10.2008 г. на всеки един от ищците не са с ответника по делото, а с третото лице-помагач, в които в т.3 изрично е записано, че страните /по споразумението/ нямат повече претенции една към друга.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение от 17.06.2011 г. по гр.д. № 939/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: