ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 11
С., 07.01.2014 година
Върховният касационен съд на Р. България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 25 ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2390 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. консултория СЛЛ-М., чрез адв. Г. С. от С., [улица], против решение № 332/30.11.2012 г. по в.т.д. № 557/2012 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 103/26.06.2012 г. по т.д. № 681/2010 г. на Шуменски ОС, с което са: 1. Отхвърлени предявените от касатора срещу Х. Н. К. искове по чл.55,ал.1,предл.3 и чл.12 ЗЗД за заплащане на сумата 195 583 лв. левова равностойност на 100 000 евро, платен от ищеца задатък при сключване на предварителен договор от 17.05.2010 г. за покупко-продажба на собствени на ответника дружествени дялове от Е. ню па Е.-с.К., на основание т.8.5 от договора поради прекратяването му по фактически и административни пречки за изпълнението му, и за заплащане на 66 034.74 лв. левова равностойност на 33 763.03 евро, обезщетение за вреди от прекратяване на договора., 2. Отхвърлени и евентуалните искове по чл.55,ал.1,предл.3 и чл.88,ал.1,изр.2 ЗЗД за горните суми, но на основание т.4.5 от предварителния договор, поради неговото разваляне предвид неизпълнение на задълженията на ответника и неистинност на дадените от него декларации.
Ответникът Х.К. е подал отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване.
В изложението по чл.284,ал.3, т.1 ГПК са поставени следните въпроси, за които се твърдят едновремено и трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК. 1. Когато са уговорени специални основания и ред за разваляне на договор, в отклонение от диспозитивните разпоредби на закона, необходимо ли е съдът да следи за общите предпоставки за разваляне по чл.87,ал.2 ЗЗД?, 2. Може ли последващо изпълнение на договора, което е направено след изявлението за разваляне, да се вземе предвид при положение, че договорът вече е развален?, 3.Може ли съдът да кредитира и мотивира решението си със заключението на единичната експертиза, при положение, че по делото има приета и тройна, която опровергава заключението на единичната?, 4. Валидно ли е одобрението на ПУП-ПРЗ издадено от общинския съвет, при положение че чл.129,ал.2 във вр. с чл.136,ал.1 ЗУТ определя, че компетентен да издаде заповедта за одобрение е кмета?, 5. Дали наличието на далекопровод в поземления имот е пречка по чл.173 ЗУТ за извършване на строеж?, 6. Позволяват ли разпоредбите на чл.142,ал.2,4 и 5 ЗУТ да бъде изготвен идеен и работен проект за застрояване на имота преди да има одобрен ПУП-ЗП за имота?
Касаторът твърди, че въпреки, че част от въпросите не се обхващат от пределите на СПН, така както е очертана в атакуваното решение, все пак те са били подготвили формирането й върху предмета на спора.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Между страните е сключен на 17.05.2010 г. предварителен договор, с който продавачът Х.К., /който е едноличен собственик на капитала на Е. ню па Е./, се задължава да прехвърли чрез покупко-продажба на купувача всички дялове-100% от капитала на дружеството, включително и правото на собственост върху имота, с цел инвестиционен процес и извършване чрез дружеството на производство на ел.енергия от възобновяеми източници. В т.4.5 е предвидено в случай, че се констатират правни или фактически проблеми с имота и/или дружествените дялове и/или осъществяване на инвестиционните намерения-изграждане на фотоволтаична централа, но не само във вр. и по повод документите и декларациите по т.3.2 и 3.3. на договора, както и че декларирането се окаже невярно, купувачът има право да развали договора едностранно без предизвестие, без отговорности за купувача, както и да получи всички дадени по договора суми. Условие за сключване на окончателен договор е наличие на влязло в сила разрешение за строеж и всички др.документи изисквани за изграждане на фотоволтаични системи, които продавачът се задължава да представи на купувача пред подписване на окончателен договор. В т.8.5 е уговорено в случай на въвеждане на мораториум върху изграждането на проекти за възобновяеми енергийни източници или др. законови или административни пречки, договорът се счита прекратен и купувачът има право да получи заплатените по договора суми обратно.
С обжалваното решение е прието следното: Видно от съдържанието на предварителния договор, страните не са уговорили краен срок за сключване на окончателния договор. От събраните по делото доказателства, включително заключенията на единичната и тройната СТЕ, не се установяват възникнали след сключване на предварителния договор обстоятелства – фактически и административни пречки, за изпълнението на договора по смисъла на т.8.5, включително няма въведен мораториум, и затова договорът не е развален по право-чл.89 ЗЗД. По евентуалните искове е направен извода, че продавачът е изправна страна по договора, тъй като към датата на подаване на исковата молба процедурата по издаване на разрешителни документи е била в ход и дори разрешението за строеж е издадено на 3.12.2010 г., но преди това с подаване на исковата молба на 8.11.2010 г. ищецът е заявил, че разваля договора. Съгласно чл.87,ал.2 ЗЗД безполезността на длъжниковата престация е обусловена от забавата в изпълнението. В случая, обаче, ищецът не се позовава на забава в изпълнението на длъжника, а твърди, че няма интерес от изпълнението. От всички събрани доказателства следва извод, че липсата на интерес от ищеца е по-скоро икономически обусловен. Този отказ не ангажира отговорността на ответника. С отговора на исковата молба ответникът е упражнил правата си по чл.93,ал.2 ЗЗД, като от своя страна позовавайки се на неизправното поведение на купувача, се е отказал от договора и е заявил, че задържа задатъка. Предвид установеното неизпълнение от купувача по т.4.7 от договора, съдът приема, че за ответника са възникнали субективните му права по чл.93,ал.2 ЗЗД.
1. Всъщност по първият въпрос не става дума за уговорени специални основания и специален ред за разваляне на договора, които да се противопоставят на чл.87,ал.2 ЗЗД, а само за конкретни условия, за чието наличие съдът преценява съобразно закона. В т.4.5 на договора не е предвидено безусловно право на купувача да развали договора. Със своите твърдения касаторът се опитва да се домогне до една абстрактна, но неприета в правната доктрина и по смисъла на закона, абсолютна безусловност да развали договора, което виждане не може да бъде споделено.
Не е налице твърдяното противоречие с Р 37/22.03.2011 по гр.д. № 920/2009 на ІІІ г.о., защото няма спор, че с исковата молба може да бъде развален двустранен договор, но в случая съдът е установил, че за ответника вече са възникнали субективните му права по чл.93,ал.2 ЗЗД и с упражняването им договорната връзка е прекратена.
Безспорно е, че разпоредбата на чл.87,ал.1 ЗЗД има диспозитивен характер, но съдът не е приел обратното.
2. По вторият въпрос касаторът не е обосновал нито едно от трите допълнителни основания за допускане на жалбата до касационен контрол по чл.280,ал.1 ГПК. Тук същественото произнасяне на съда е дали са били налице предпоставките за разваляне на договора, но и не става дума за изпълнение след това, а за допълнително аргументиране със започната преди това процедура, която е завършила скоро след това.
3. Съгласно чл.202 ГПК, съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото и преценява доказателствената му сила съобразно с неговата обоснованост. Тази преценка би подлежала на проверка по реда на чл.281,т.3 ГПК, ако касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящето производство по допускането му.
4. По четвъртият въпрос не е налице твърдяното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Съдебната практика по този въпрос е от компетентност на ВАС. Не може да се приеме, че за точното прилагане на закона и развитие на правото, в настоящето производство следва да се изследват факти отнасящи се за процесните имоти с извършени различни процедури по ЗУТ, които подлежат на пряк съдебен контрол. В обжалваното решение съдът се е мотивирал, че с оглед на предходни промени в предназначението на земята, решението за одобряване на ПУП на Общински съвет- Нови пазар от 12.08.2010 г. е валидно. А дали е правилно приложена нормата на чл.17,ал.2 ГПК, не е предмет на това производство.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото и на уговорките в сключения между страните договор-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Освен това, отговорът на този въпрос не е обусловил изхода на делото, защото след като въз основа на изложеното в мотивите до стр.5 от решението, съдът прави извода, че продавачът е изправна по договора страна, след това обсъжда възражението по чл.17,ал.2 ГПК.
5. По последните два въпроса касаторът не е мотивирал никое от трите допълнителни основания по чл.280,ал.1 ГПК. Бланкетното позоваване на законовия текст не може да обоснове приложно поле. Независимо от това, наличието на далекопровода е съобразено в т.4.2 на договора.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на ч280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 332/30.11.2012 г. по в.т.д. № 557/2012 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: