4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 117
С., 13,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №187/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. А. С. от [населено място] против решение № 148 от 05.01.2012 г. по гр.д. № 340/2011 г. на Търговищки окръжен съд.
Ответникът по касация- К. „П. -93”- [населено място], чрез пълномощника си – адв. Р. К. е изложил лаконични доводи за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е поставил въпроса : „ За провеждане на установителния иск по чл.422 от ГПК, следва ли ищецът да докаже и наличието на каузално правоотношение за обезпечаването на което е издаден записа на заповед, или е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна”. Във връзка с разрешаване на този въпрос страната, счита че е налице противоречие между приетото от съда и задължителна практика на ВКС – решение № 149/10г.на ВКС, ТК, с което, според касатора, било прието, че по иска по чл.422, ал.1 ГПК не е достатъчна само проверката за редовността на менителницата от външна страна, но и страната следвало да докаже пораждане на задължението по каузалното правоотношение.Страната е сочила още, че бил налице и „ съществен процесуално правен въпрос” – „ Следва ли съдът в доклада си по делото да посочи на страните кои са подлежащите на доказване факти…” като са направени и оплаквания за неправилност на доклада на първостепенния съд . Страната е сочила, общо, че счита, че по този въпрос било налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като същият бил от значение за правото, поради това, че текста на чл.146 ГПК бил от „ новите текстове след приемане на ГПК от 2008г.” Други доводи не са развити
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси, дори и да се приемат за релевантни, въпреки, че не са обвързани от конкретните мотиви на въззивния съд, като са поставени в контекста на поддържаното от страната становище по спора, съставляват само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение, при разрешаване на точно определен, конкретно поставен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочена конкретна задължителна практика и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая, приложеното решение по чл.290 ГПК е относимо към разглежданото основание, но само като акт включен в обхвата му, тъй като страната не е очертала изрично неговата относимост, свързана със съпоставянето на формулираните като релевантни въпроси и установяване на идентичност, както на хипотезите, така и на разрешените въпроси.В случая ВКС, І т.о. е разглеждал случай, при който с допълнителна молба ищеца е въвел и каузално основание за пораждане на вземането му и в тази хипотеза, е прието от състава, че той е следвало да докаже тези свои твърдения, какъвто не е разглеждания случай, при който ищецът въобще не е твърдял наличие на каузално правоотношение, а се е позовавал само на менителничния ефект, като обуславящ дължимост на вземането. Още повече, че в случая липсва и мотивираност, че със задължителната практика са разрешени правни въпроси относими към решаващите мотиви на съда, какъвто извод не може да бъде направен от обсъжданото решение на ВКС по чл.290 ГПК, третиращо различна фактическа обстановка. Или поради това не се установява и наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Цитираното определение по чл.288 ГПК не съставлява съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1 т.1 и 2 ГПК – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1 /09г.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовава касаторът/, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на процесуален въпрос във връзка с доклада по делото на първостепенния съд, по който не е правено оплакване с въззивната жалба, нито подробно изложената й защитна теза, обоснована с доводи за неправилност на акт на първостепенния съд, който по принцип не е предмет на касационното производство, дотолкова доколкото не е бил обсъждан от въззивния съд и не се отразил върху правилността на неговите правни изводи, мотивирали обжалвания резултат. Не съставлява такъв довод и лаконичното отбелязване, че текста на чл.146 ГПК бил от „ новите текстове”, тъй като липсва изложение свързано с непълнотата или неяснотата на тази норма. Или така заявеното само по себе си не е предпоставка за допускане на касационно обжалване, без да бъде обоснована изрично нуждата от тълкуване на цитираната правна норма. Пространно развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 148 от 05.01.2012 г. по гр.д. № 340/2011 г. на Търговищки окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: