О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
[населено място], 16.10.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД ,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 2758 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 96 / 19.06.2014 год. по ч.т.д.№ 166 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено определение от 18.03.2014 год. по т.д.№ 126 / 2013 год. на Великотърновски окръжен съд С последното е уважена подадената от ответницата П. Г. Иванова молба, с правно основание чл. 248 ГПК, за присъждане , с оглед благоприятния за същата изход на спора, направените от нея по делото разноски за адвокатско възнаграждение,в размер на 750 лева.Жалбоподателят счита определението неправилно, като постановено в противоречие с наличните по делото доказателства за действително заплатено адвокатско възнаграждение. Основен довод на защитата на страната е наличието на два договора за правна помощ , сключени от ответницата , с упълномощаване на едно и също лице – адвокат , първият от които / лист 33 по номерацията на първоинстанционното дело / съдържа единствено договорено,не и признато за изплатено адвокатско възнаграждение, а само вторият , за възнаграждение в идентичен размер / лист 77 по номерацията на първоинстанционното дело / съдържащ и признание за неговото заплащане. Само на това основание жгалбоподателят оспорва истинността на факта относно издължаване на договореното адвокатско възнаграждение до приключване на устните състезания по делото .
Ответната страна – П. Г. Иванова – оспорва частната жалба като неоснователна, вкл. намира необосновано основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение във формално посочената хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК . Позовава се на уговорено още с първоначалния договор за правна помощ издължаване на договореното възнаграждение в срок до първото съдебно заседание по делото, в който смисъл е налице и изрично изявление, вписано в протокола от с.з. на 12.09.2013 година пред Великотърновски окръжен съд .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК жалбоподателят формулира следните пет въпроса : 1 / Задължително ли е доказателствата за действително направени от страната разноски в производството да са приложени към искането за присъждане на разноски или може да представят с молбата по чл.248 ГПК ? ; 2 / Непредставянето на доказателство за направени разноски с писмения отговор основание ли е за отхвърлянето на искането за присъждането им ? ; 3 / При несвоевременно искане за присъждане на разноски следва ли да се присъдят,при положение,че не са представени доказателства за извършването им или това може да бъде направено с искането по чл. 248 ГПК ? ; 4 / В кой момент следва да се присъждат разноските – след като са поискани преди или след приключването на делото ? и 5 / Следва ли да се присъждат разноски, ако същите са поискани след обявяване на делото за решаване , респ. при постановяване на акт , с който производството се прекратява ? . Всички въпроси са зададени при формално посочена хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато.Така формулираните въпроси – част от тях преповтарящи се , а една част противоречащи на процесуално предвидената възможност за присъждане на разноски по чл.248 ГПК / така въпроси 4 и 5 / и като такива изначално нелогични,по начало не кореспондират с решаващите мотиви на въззивния съд за потвърждаване на определението и с действителната фактическа страна на спора.Искането за присъждане на разноски е направено своевременно,с отговора на исковата молба. Разноските са доказано извършени до приключване на устните състезания по делото, което е изрично отразено и в съдебния протокол от 12.09.2013 год. , като заплащането е удостоверено по допустим съгласно т.1 на ТР № 6 / 2013 год. по т.д. № 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС начин . От съставянето на два идентични договора за правна помощ, вторият от които удостоверяващ и разплащането на възнаграждението и доколкото не се претендира възмездяване поотделно на всяко от възнагражденията по двата договора, не може да се обоснове извод за неистинност на изявлението на пълномощника за получено плащане ,нито основание за отказ да се присъди адвокатско възнаграждение по втория от представените договори за правна помощ.Следователно и доказателствата за плащане не са приложени с молбата по чл.248 ГПК, а страната единствено е насочила съда към наличието им по делото, до приключването на устните състезания, което е и крайният срок за представянето им , съгласно преждецитираното Тълкувателно решение .
Освен необосноваване на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК, необоснован е и формално посочения , в несъответствие със задължителните указания по т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Определението на въззивния съд е в пълно съответствие със задължителните указания по т.1 на ТР № 6 / 2013 год. по т.д.№ 6 / 2012 год. на ОСГТК на ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 96 / 19.06.2014 год. по ч.т.д.№ 166 / 2013 год. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :