О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
[населено място], 27,09,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 2887 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 ГПК .
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] против определение № 492 / 05.03.2013 год. по гр.д.№ 562 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено определение от 31.10.2012 год. по т.д.№ 5110 / 2011 год. на СГС, ТО, VІ – 5 състав за прекратяване на производството . Частната жалба е мотивирана с доводи , касаещи определянето на цената на исковете по чл.19 ал.3 ЗЗД , въз основа на застрахователната стойност на автомобилите , обект на прехвърлянето , и оттук дължимата по тях държавна такса ,като надлежно внесена от ищеца. Приложеното изложение по чл.280 ал.1 т.2 ГПК , без да съдържа изрично формулиран правен въпрос, третира идентичен проблем – базата за определяне дължимата по иска по чл.19 ал.3 ЗЗД държавна такса , при твърдение за противоречива съдебна практика, обоснована с приложено определение на СГС .
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала отговор .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е депозирана в срока по чл. 275 ГПК , от легитимирана да обжалва страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване, настоящият състав съобрази следното .
[фирма] е предявило против [фирма] обективно съединени искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД – за обявяване за окончателен ,като сключен с договора за финансов лизинг между същите страни, на предварителен договор за покупко-продажба на три товарни автомобила, индивидуализирани в петитума на исковата молба , както и установителни искове с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, за установяване право на собственост на ищеца върху същите автомобили . С определение от 12.04.2012 год. по т.д.№ 5110 / 11 год. , образуваното при СГС по така предявените искове производство , в частта по предявените искове с правно основание чл.19 ал.3 ЗЗД е било прекратено, поради неплатена държавна такса . Това определение, съобщено на [фирма] на 27.04.2012 год. и необжалвано от дружеството – ищец, е влязло в сила . С последващо по делото определение от 31.10.2012 год. , СГС е прекратил производството и в останалата му част – по предявените установителни искове за собственост, поради липса на правен интерес . Определението е обжалвано от [фирма] и потвърдено с определение № 492 / 05.03.2013 год. на САС , предмет на настоящата частна касационна жалба. Предмет на обжалването пред САС, както и пред настоящия касационен състав са единствено предявените от [фирма] установителни искове за собственост , с правно основание чл.124 ал.1 ГПК , недопустимостта на производството по които не е обосновавана с нередовност на исковата молба , поради незаплатена за същите държавна такса , с оглед цената на исковете , а поради противоречие между обстоятелствена част и петитум . В съответствие с тези решаващи мотиви на въззивния съд жалбоподателят не е формулирал и обосновал с допълнителен селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК процесуалноправен въпрос .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 492 / 05.03.2013 год. по гр.д.№ 562 / 2013 год. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :