3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 491
С., 26,06,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шестнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1392/14 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №629 от 28.02.2014г. по гр.дело №379/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено, след реализирано производство по чл.275, ал.2 ГПК, касаторът е заявил, че „ съществен процесуален въпрос” бил –„ Длъжен ли е съдът надлежно да уведоми страните за спиране на делото по взаимно съгласие с нарочни съобщения, независимо от обстоятелството, че производството е спряно при условията на чл.229, ал.1, т.1 от ГПК.” Посочено е, че така формулираното съставлявало въпрос „ от съществено значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, като е посочено лаконично, че така е обосновано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Страната е развила оплакване, че съдът бил допуснал „ съществено нарушение на процесуалните правила, което на свой ред обуславя приложението на чл.274,ал.2 вр. ал.1 ГПК.”След този извод касаторът е развил лаконичен общ довод отразяващ неговото разбиране за дефинитивността на посоченото основание и е заключил, че „наложително ВКС следва да даде отговор на поставения въпрос”. Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че поставения от страната въпрос няма характеристиката на релевантен, тъй като е извън предмета на спор, с оглед фактите по делото, констатирани в обжалваното определение – това че и двете страни, с оглед искането им за спиране по взаимно съгласие на производството са били изрично уведомени за постановеното от първостепенния съд спиране. Въззивният съд е посочил, че съобщенията са приложени на л.101 и л.102 от първоинстанционното дело, като е констатирал и надлежното им връчване, чрез пълномощниците на страните, които са подали и молбата по чл.229, ал.1 ГПК. Следователно, въпросът не е релевантен, тъй като не е свързан с решаващ извод на съда, а и не е бил разгледан от него, с оглед така установените факти,.
Общо изложените от страната оплаквания за неправилност на определението са ирелевантни спрямо основанията за допускане до касационно обжалване на постановеното определение.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е поставила правен въпрос, спрямо който да се обсъжда разглежданото основание, нито е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №629 от 28.02.2014г. по гр.дело №379/2014 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: