3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 12
С., 07.01.2013година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1644/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на ЗК „Е.” – [населено място] против решение №1438 от 10.12.2012 г. по т.д. №1230/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация –ЕТ „Г. – 76 П. Т. „- [населено място] лаконично е заявил, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Възпроизвел е и писмената си защита пред въззивния съд като становище по съществото на спора.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текстово разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Заявил е, че въпроса по който се е произнесъл въззивния съд бил- „ Налице ли е воля за обективна новация, която е довела до погасяване на първоначалните облигационни отношения между страните, изразената воля в този договор всъщност новация ли е или делегация за плащане. Има ли принципна разлика между новацията или делегацията за плащане и т.н. ”.Страната е развила разбирането си за дефинитивната определеност на делегацията за плащане и е изложила съображения определени от нея като „ неправилно приложение на материалния закон „ от страна на съда, с оглед приетото във връзка с неоснователност на иска.В заключение е посочено, че произнасянето по тези въпроси щяло да допринесе за „ правилното тълкуване на закона и за развитие на правото”. Поставен е въпроса- „ За да се освободи наемателя от облигационното правоотношение следва ли да направи изявление за прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението за предаване на наетия имот от страна на наемодателя”. Страната е развила оплаквания за неправилност на акта, поради неправилно интерпретиране на събраните по спора доказателства, в частност тези определящи като неизпълнено задължението на наемодателя да предаде на наемателя имота.Посочени са две решения на ВКС, с които според касатора, било прието, че за да се освободи наемателя от облигационната връзка следвало да прекрати договора поради неизпълнение. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на Т. на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Без правно значение са и поставените фактически и хипотетични въпроси, имащи също така характер на оплакване за неправилност на акта, поради изложените твърдения насочени към необоснованост на правните изводи на съда, така и квалифицирани от касатора. Освен това, въпросът относно разликата между новация и делегация е изяснен, както в доктрината, така и в съдебната практика, но не съставлява правен въпрос, който се обхваща от разглеждания спор въобще, извън това, че не е бил предмет на разглеждане и от въззивния съд, тъй като разбирането на касатора, че в случая отношенията между страните следвало да се определят като делегация/ въпреки липсата на обективни признаци за това/ е развит за първи път пред настоящата инстанция. Въпросът- „ За да се освободи наемателя от облигационното правоотношение следва ли да направи изявление за прекратяване на договора поради неизпълнение на задължението за предаване на наетия имот от страна на наемодателя” също не е включен в предметния обхват на спора, и няма връзка с решаващия извод на въззивния съд, който за да остави в сила акта на първостепенния съд за отхвърляне на предявените искове е приел, че от съдържанието на анекса от 30.12.2010г. се извежда настъпила промяна в предмета на насрещните задължения на страните по договора за наем, което съставлява новация, имаща за правна последица погасяване на първоначалните облигационни отношения между страните. Или поставеният от касатора въпрос не е бил предмет на разглеждане от съда. Следователно, същият е и ирелевантен за спора, като соченото по отношение на него основание по чл. чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не може да бъде обосновано като допълнителен критерий тъй като цитираните решения освен, че третират въпроси, по които въззивният съд не се е произнасял и като фактическа обстановка нямат идентитет с разглеждания случай.Още повече, че касатора не е обсъждал изобщо противоречие между разглежданите съдебни актове, а е навел оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според него, фактическа обстановка с оглед доводите за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска, така и квалифицирани от него.
По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен страната във връзка с направените от нея оплаквания за неправилност на изводите на съда не са сочени каквито и да било доводи относими към основанието съобразно правната му дефинитивност възприета с т.4 Т. №1/09г., нито е поставен правен въпрос.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1438 от 10.12.2012 г. по т.д. №1230/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: