3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 723
София, 01,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 23 септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 952 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Сл. Т. от Ст.З. против решение № 272/6.07.2012 г. по в.т.д. № 378/2012 г. на Старозагорски ОС, с което по същество са отхвърлени предявените от касатора срещу Д. з. АД-София искове за заплащане на сумите: 16 008.01 лв. остатък от застрахователно обезщетение за имуществени вреди на лек автомобил при ПТП от 10.10.2010 г., ведно със законната лихва, и 955.13 лв. обезщетение за забава, като са присъдени разноски.
Ответното АД е подало отговор, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, а е и неоснователна, като претендира за юрисконсултско възнаграждение.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК започва с оплакване, че съдът не е обсъдил всички събрани по делото доказателства в противоречие с чл.12 и чл.235,ал.2 ГПК. Тук следва да се има предвид следното: 1.Липсата на конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, разрешен с обжалваното въззивно решение, изключва това решение от обсега на касационно обжалване дори само по тази причина. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение-т.1 ТР № 1/2009 г. ОСГТК., 2.Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
По вторият въпрос, свързан с частично заплащане на застрахователното обезщетение, касаторът сам посочва, че въззивният съд не го е обсъдил, т.е. неговото решаване не е обусловило изхода на делото. Виж мотивите на Р № 4/16.06.2009 г. по конст.д. № 4/2009 г. на Конституционния съд.
В следващата група въпроси, касаторът се оплаква от разширителното тълкуване нормата на чл.125,т.8 ЗДвП, че ако придвижването не е било безопасно е равносилно на невъзможност за движение на собствен ход. Затова, било налице основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК. Обаче, в случая не може да се говори за разширително тълкуване. Това е така, защото приетото от въззивният съд е в съответствие със заключението на автотехническата експертиза за пълна загуба на МПС и установеното, че компетентните органи на МВР са посетили местопроизшествието, но не са заварили процесното МПС и неговия водач.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК, поради което не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.8 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 272/6.07.2012 г. по в.т.д. № 378/2012 г. на Старозагорски ОС.
Осъжда М. С. Т. от Ст. З. да заплати на Д. з. АД-София сумата 790 лв. адв.възнаграждение за защита от юрисконсулт.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: