2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 358
София 15.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 8 април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 559 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 472/26.03.2012 г. по гр.д. № 2365/2011 г. на Софийски АС, като краен резултат, Б. В. иншурънс груп АД-София е осъдено да заплати на Р. Г. С. от София сумата 15 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, като отхвърля иска до предявения размер 60 000 лв.
Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Ищцата го обжалва в частта, с която искът е отхвърлен. Ответното АД го обжалва в частта, с която искът е уважен. Всъщност, решението се обжалва изцяло.
Ищцата е подала отговор, че касационната жалба на ответното дружество е неоснователна и претендира за разноски, но няма доказателства за направени такива в това производство.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на ищцата се твърди, че материалноправният въпрос е свързан с приложение на установения в чл.52 ЗЗД принцип за справедливост и размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди по ЗГО. Налице била промяна в условията при които е прието ППВС 4/68 г. Налагало се промяна в законодателството.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК на ответното АД се твърди, че съдът е обсъдил обстоятелствата и анализирал доказателствата по делото, но неточно е приложил чл.52 ЗЗД. Освен това лимитът на отговорност по ЗГО бил изчерпан. Представени са решения на СГС, Кюстендилски ОС, САС и Врачански ОС, но за тях няма данни да са влезли в сила.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Конкретните указания по тълкуване и прилагане на чл.52 ЗЗД са дадени в ППВС 4/68 г., което е актуално и днес. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий.
С Р 95/24.10.2012 по т.д. 916/2011 г. на І т.о. е прието, че определеното от съда обезщетение, следва да бъде съобразено с действително претърпените неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД, а не с лимита на отговорността на застрахователя, каквато е тезата на АД касатор.
При определяне размера на обезщетението е съобразено, че застрахователното дружество е заплатило на ищцата 25 000 лв. още преди завеждане на делото.
Неправилността не е основание по чл.280,ал.1 ГПК, а по чл.281,т.3 ГПК, което не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК.
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 472/26.03.2012 г. по гр.д. № 2365/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: