О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 196
София, 06.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 272/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма]-гр. Велики П. и И. М. И. против решение № 242 от 04.11.2011 г. по т.д. № 415/2011г. на Варненски апелативен съд.
Ответникът по касация не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е посочил, че счита решението за недопустимо, поради произнасяне по непредявен иск, както и че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Страната е определила материалноправния въпрос, като такъв, по който се спори и който бил решен неправилно в обжалваното решение и е посочила въпроса – „ Как отговаря поръчителя / авалистът/ по менителничния ефект, при липсата на каузални отношения между издателя и поемателя на записа на заповед, които да се обезпечават с последния и следва ли да бъде ангажирана на авалиста по записа на заповед при липса на каузално отношение между издателя и поемателя по ценната книга.”Обосновал е разбирането си за наличие на основанието с това, че тези въпроси били от съществено значение за приложението на „ законови норми на ТЗ, уреждащи този въпрос”.Изложено е накратко и разбирането на страната по отговора на така поставения въпрос и в заключение е посочено, че след като според касатора не може да бъде доказана пряка връзка между записа на заповед, което изключвало каузална сделка между издателя и поемателя по менителничния ефект, то следвало ли отговорност по ценната книга да носи авалиста, за когото липсата на каузална сделка била относима на още по-голямо основание. Други доводи не са развити.
Касаторът е направил довод за недопустимост на съдебния акт, което с оглед разрешенията дадени с т.1 на ТРОСГТК №1 /09г. следва да бъде разгледано. Оплакването страната е извела от това, че при първоначалното предявяване на иска ищецът бил аргументирал претенцията си с наличие на каузални правоотношения между него и първия ответник, а впоследствие се „отказал” от това разбиране и мотивирал претенцията си със записа на заповед. Касаторът не обосновава довод за недопустимост на съдебния акт, тъй като съдът се е произнесъл по предявения иск – по чл.422 ГПК, като съдебна фаза на инициираното от ищеца заповедно производство и в неговите рамки или искът като установителен по отношение на претендираната в заповедното производство сума е разгледан от съда в съответствие с правилата, установени от ГПК.В случая страната не само смесва различни правни категории- като иск и неговото доказване, респективно заявяване на обстоятелства, от които произтича иска, но и обосновава разбирането си с фактически неверни доводи, тъй като ищецът не е твърдял в хода на производството, че изложените обстоятелства в исковата молба, свързани с наличие на каузална сделка с дружеството- ответник не са се осъществили, а тъкмо обратното.
Касаторът не обоснова и довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос не е релевантни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като е хипотетичен, намира своят пряк отговор в закона, а е и поставен извън контекста на мотивите на въззивният съд, който е приел наличие, а не липса на каузална сделка между издателя на процесния запис на заповед и дружеството – поемател, като освен това е изложил и самостоятелни мотиви във връзка с ангажиране и на солидарната отговорност на авалиста по менителничния ефект. Следователно, и така поставения въпрос е обвързан не с правните изводи на съда, а с твърдението на страната за неправилност на неговите изводи във връзка с приемането за установени каузалните отношения между ищеца и дружеството – ответник/ което няма и поддържаната относимост към отговорността на авалиста/ т.е. до доказаност на съставните на спорното право юридически факти и следователно съставляват оплакване за допуснати нарушения на материалния и процесуален закон от съда, което се квалифицира по чл.281 ГПК, но са ирелевантни към общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Но дори и да се изведе релевантен въпрос, то той би обосновал само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК/ на което се позовават касатора/, то следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на хипотетични въпроси, нито подробно изложената защитна теза на страната. Извън това по въпроса за отговорността на авалиста е налице и задължителна съдебна практика – решения постанови по реда на чл.290 ГПК – решение №17/24.04.2011г. по т.д. 213/10 на ВКС, ІІ т.о., решение по т.д. 148/11г. на ВКС, І т.о., които по принцип изключват наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, след като въззивният съд е постановил своят акт в съответствие с тях.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Плевенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 242 от 04.11.2011 г. по т.д. № 415/2011г. на Варненски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: