3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 721
София, 01,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1026/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Б. Б. Г. от [населено място] дол, подадена от пълномощника му – адв. Л. Г. против решение №1915 от 15.07.2012 г. по гр.д. № 2011/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] не е заявил становище по касационната жалба, а е депозирал такова по отношение на приложени от касатора доказателства.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си – адв. Г. е заявил, че решението било постановено в нарушение на ППВС № 4/68г. Направено е оплакване, че САС не бил обсъдил всички доказателства, от които се установявало, че увреждането имало характер на следна телесна повреда. Така е обосновава неправилност на решението, с оглед размера на присъденото обезщетение, като са изложени доводи за нарушение на чл.52 ЗЗД. Страната е поддържала, че в „ отклонение от задължителната практика на ВС и ВКС, САС е приел принос от страна на пострадалия в размер на ? какъвто принос изобщо липсва”. Посочено е още, че „ пострадалия” не бил нарушил правилата за движение, тъй като бил с поставен обезопасителен колан. Накратко е обосновано, че вината за ПТП е на водача на автобуса. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Касаторът не е развил каквито и да било доводи относими към чл.280, ал.1 ГПК, с оглед лимитивно изброените в текста хипотези. Доколкото не е поставен правен въпрос, то и посоченото в контекста на оплакването за неправилност на изводите на съда е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, тъй като е относимо към оплакванията по чл.281 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство. Дори и от изложението на касатора да се изведе въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод за допускане на касационно обжалване, поради фактическия характер на доводите. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.
Не може да обоснове основание за допускане на касационно обжалване и развитото оплакване на страната във връзка със съпричиняване на вредоносния резултат. Извън това, че касаторът се е позовал на фактически невярна интепретация на мотивите на въззивния съд – решаващият състав е приел, че не е налице съпричиняване, а не както неправилно сочи страната – такова в размер на ? – но и по отношение на тези доводи липсва правен въпрос и обосноваване на допълнителен критерий, а както вече бе отбелязано оплакването по чл.281 ГПК не е релевантно в настоящето производство.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1915 от 15.07.2012 г. по гр.д. № 2011/2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: