3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 380
С., 20,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 22 април две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 3784 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на А. В. Е. Ш.-гражданин на Г., против решение № 152/7.06.2013 г. по в.т.д. № 72/2013 г. на Варненски АС, с което се потвърждава решение № 1506/25.10.2012 г. по т.д. № 3034/2011 г. на Варненски ОС, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу Х. АД-С. и К. Б. Ш. от В. иск по чл.464,ал.1 ГПК за приемане за установено, че не съществува вземане на първия спрямо втория ответник в размер общо на 109 560.26 лв. по изп.д. № 20117180400021 на ЧСИ № 718, като са присъдени разноски.
Ответното АД е подало отговор да не се допуска касационно обжалване и че жалбата е неоснователна.
Ответницата Ш. е подала отговор, че е налице основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието следното: 1. На 2.10.2008 г. между Х. АД, като заемател, от една страна и от друга страна Кр.Ш., като заемополучател, и Б.Ш.-заемополучател и поръчител, е сключен договор за заем за 43 000 евро, който е обезпечен с ипотека. Поради неплащането на 8 месечни вноски, заемодателят се е снабдил със заповеди за незабавно изпълнение и изп.листи. 2.Ищцата е взискател по изп.дело № 20117180400021на ЧСИ № 718, и по същото на основание чл.459,ал.2 ГПК, първият ответник Х. АД е присъединен по право взискател, а втората ответница Ш. е длъжник. 3. На 14.10.2011 г., след проведена публична продан на ипотекирания недвижим имот, ЧСИ е извършил разпределение на сумите и е определил дата на предявяване 31.10.2011 г. Следователно, искът е предявен в срока по чл.464,ал.1 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК е поставен въпросът: Допустимо ли е въззивният съд, без да прогласи нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, да се произнесе служебно по въпроси извън посочените в жалбата?, за който се твърди основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
Не е налице твърдяното противоречие с ТР 1/2001 г. ОСГК, което не било отменено, че пред въззивния съд е допустимо да се използуват от страните нови защитни средства. Това ТР е постановено по ГПК-отм. и затова въпреки, че не е отменено, следва във всяка негова част и във всеки конкретен случай да се преценява доколко е запазило своето действие, т.е. доколко отделните хипотези са актуални при новия ГПК и концентрационното начало.
Отговорът на основната част от така поставеният въпрос за правомощията на въззивния съд се съдържа в разпоредбата на чл.269 ГПК и още в т.1 ТР 1/9.12.2013 г. ОСГТК. Всички цитирани в касационната жалба решения на ВКС са по новия ГПК, но преди датата на ТР 9.12.2013 г. По вметнатата част от въпроса, трябва да се има предвид, че във въззивната жалба няма доводи за нищожност или недопустимост на първоинстанционното решение, а само за нищожност на договора за заем.
В касационната жалба са приповторени оплакванията от въззивната жалба, че съдът не е взел предвид направеното оспорване на валидността на договора за заем с Х. АД и на договора за гаранция с К. О., които били подписани само от едно лице, вместо от двама изп.директори, респ. двама управители. Но въззивният съд всъщност това е обсъдил на стр.3 и 4 в мотивите на въззивното решение. Отчетено е, че в исковата молба ищцата-сега касатор, не оспорва възникналото правоотношение по договора за заем, нито качеството на кредитор на взискателя Х. АД, и се твърди частично плащане по договора за заем, но тъй като, въпреки това, се оспорва изцяло вземането, затова е разгледано от съда и формалното оспорване качеството на кредитор на Х. АД, както и размера на вземането, съобразно заключението на експертизата. С фактите, които са се твърдят в исковата молба, се оспорва неизпълнението, а не действителността на сделката.
С решение 18/4.04.2014 по т.д. 24/2013 на І т.о. е прието, че чл.301 ТЗ е приложим и в хипотеза на осъществено представителство на акционерно дружество, при сключване на договор, само от единия от двамата съвместно овластени да го представляват негови представители. След като, с оглед приложението на чл.301 ТЗ, лице без представителна власт може да обвърже валидно дружеството, то действията по сключване на договор на единия от двамата представляващи АД също го обвързват по аргумент от по-голямото основание.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
Доводите за неправилност, които се изтъкват от касатора, са основания по чл.281,т.3 ГПК, но не са предмет на това производство по чл.288 ГПК, тъй като са различни от основанията по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 152/7.06.2013 г. по в.т.д. № 72/2013 г. на Варненски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: