Определение №319 от 15.4.2014 по ч.пр. дело №562/562 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 319

С., 15,04,2014 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА

изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 562/2014 година.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна касационна жалба на В. М. от [населено място], И. против определение № 2609 от 25.11.2013 г. по ч.гр.дело №4078/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
С определението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е оставил без разглеждане частната жалба на В. М. против определение №3103 от 09.05.2013 по т.д. 2124/13 на Софийски градски съд, с което на основание чл.536, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.19, ал.5 ЗТР регистърното производство, образувано по заявление образец Г1 с вх. № 20130507184937 пред АВТР за обявяване по партидата на [фирма] на актуален устав на дружеството е спряно до постановяване на решение по т.д. 2123/13г. на СГС. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че по делото не е представено пълномощно на адв. Б., който е подал частната жалба от името на В. М.. Освен това е приел, за да обоснове недопустимост на обжалването, че М. няма активна материалноправна легитимация, тъй като той не е страна по материалноправния спор, не е акционер на дружеството. Като ирелевантно е преценено обстоятелството, че той е подал заявлението до А. по вписванията, тъй като страна в това производство може да бъде само търговеца, който има правен интерес, респективно – неговия представител, като не се установява М. да представлява [фирма], а от справката в ТР се установява че това акционерно дружество се представлява от С. У., а жалбоподателя бил само член на съвета на директорите, който нямал представителни функции.
Основателно е оплакването на жалбоподателя, за неправилност на извода на съда, че липсата на представено пълномощно от адв. Б. обуславя извод за недопустимост на жалбата. Тази липса е отстранима само по реда на чл. 275, ал.2 ГПК и едва след провеждането му при процесуално бездействие на пълномощника и представлявания може да се приеме, че е налице основание за връщане на частната жалба. В случая не е установено да е проведено такова производство, поради което констатацията на въззивния съд, в акта, с който извърша преценка за допустимост на сезирането си, за нередовност на жалбата не може да обоснове извод за приложение правните последици от тази нередовност.
Налице,обаче е липса както на материалноправна легитимация, отчетена и от съда, така и на процесуалноправна активна легитимация на В. М. – подал пред САС, частна жалба против определението на първостепенния съд за спиране на основание чл.19, ал.5 ЗТР на регистърното производство образувано по заявление Г1 за обявяване по партидата на [фирма] на актуален устав. Както правилно е отбелязал решаващият състав, същият не е страна в охранителното производство, нито е страна по отчетения като преюдициален от първостепенния съд, спор по чл.74 ТЗ, не е и акционер в дружеството, за да има самостоятелно правен интерес т.е. да попада в кръга на лицата по 537, ал.2 ГПК. Освен това същият не е установил и качеството си на заявител по смисъла на чл.15 ЗТР, респ. по чл.600 ГПК. Правно необоснован в тази връзка е довода на жалбоподателя, че същият е оправомощен заявител по смисъла на чл.15, ал.6 ЗТР- като „ новоизбран изпълнителен член и представляващ дружеството”, тъй като било подадено и заявление А5. Тези обстоятелства са фактически неустановени в производството, като не са били заявени и в жалбата пред САС, пред която настоящият жалбоподател е поддържал единствено, че е налице заявление образец Г1, а и регистърното производство е спряно само по това искане – за вписване на нов устав. Освен това от данните по делото недвусмислено се изяснява, че [фирма] се представлява от С. У., поради което и твърдението че жалбоподателят е представляващ това дружество, респективно че е бил избран за такъв също остава недоказано. Следователно, след като в жалбата си пред САС, същият нито е посочил, нито е представил надлежни доказателства, че е заявител по смисъла на чл.15 ЗТР,както поддържа пред настоящата инстанция, то неговата активна процесуалноправна легитимация не се установява и тъй като процесуалната легитимация е от категорията на абсолютните процесуални предпоставки за допустимост на жалбата, липсата й има за правна последица недопустимост на сезирането. С оглед изложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2609 от 25.11.2013 г. по ч.гр.дело №4078/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top