2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№108
С., 28.01.2014 година
Върховният касационен съд на Р. България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и първи януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 4740/13 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 1666 от 24.07.2013 г. по ч.гр.дело №2811/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане на частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.В своето изложение, представено след проведено производство по чл.285, ал.1 ГПК, касаторът е поддържал, че обжалваното определение „ третира въпросите за редовността на връчването на съдебни съобщения по реда на чл.47 и чл.50, ал.4 ГПК, които са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС”. Посочено е определение на ВКС №47/11 г., което е приложено служебно.Този единствен лаконичен извод по основанията за допускане на касационно обжалване е последван от оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт, квалифицирани така и от страната, както и като „съществени процесуални нарушения” допуснати от съда. Други доводи не са развити.
С така депозираното, след изрични указания на въззивния съд, изложение, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 Т. на ВКС на РБ №1/2009г.Дори обаче такъв въпрос да бъде изведен от общото посочване за това, че определението третира редовността на връчването по реда на чл.50, ал.4 ГПК вр. чл.47ГПК, то не е налице противоречие между изводите на решаващия състав в тази насока и изводите, формирани от ВКС по служебно приложеното, посочено от касатора определение.Сравняваните съдебни актове са постановени при различна фактическа обстановка,предполагаща разрешаването на различни правни въпроси. Освен това и по отношение на мотивите на ВКС, относно дефинитивната определеност на връчването на съдебни книжа по реда на чл.50, ал.4 ГПК, не е налице противоречие, тъй като въззивният съд не е приемал нищо различно. Страната не е развила никакви доводи относно наличието на противоречие между тези актове, не е поставила и конкретен въпрос, поради което не е и обосновала основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Развитите от касатора оплаквания за неправилност на акта и съображения по приложимостта на правната уредба са ирелевантни, тъй като не са свързани с лимитивно очертаните основания по чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1666 от 24.07.2013 г. по ч.гр.дело №2811/2013 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Ч ЛЕНОВЕ: