2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 760
София, 14,10,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седми октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 30/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №247 от 18.10.2012г. по гр.д. 300/12 на Русенски окръжен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване на решението на въззивния съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е формулирал въпроса: „При наличие на договорна клауза за частично погасяване на кредит със сума, получена от продажба на конкретен ипотекиран в полза на кредитора недвижим имот, водещо до погасяване на ипотеката върху същият имот, следва ли да се приеме, че след като няма доказателства, че продажната цена е ползвана от длъжника за частично погашение на кредита, да се приеме, че част направените в периода на продажбата преводи по банковата сметка за обслужване на кредита суми са резултат от продажбата на горния недвижим имот?” Страната лаконично е направила оплакване за неправилност на съдебното решение с оглед приетото от съда от фактическа страна, че преведените от кредитополучателя суми за погасяване на задълженията по договора за кредит представлявали продажната цена на имота. Заявил е също така лаконично че по поставения въпрос нямало съдебна практика, което водело до извод за наличие на основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният от него въпрос няма характеристиката на правен, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като е изцяло фактически- по приетото относно доказаност на твърдяните от противната страна факти, мотивирано не с правните изводи на съда, а с оплакване за неправилност на конкретен фактически извод. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване- – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г.
За да е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е лаконично заявеното за липса на практика, с оглед липсата на обосноваване на неяснота или непълнота на приложима от съда норма, която да установява необходимост от тълкуване – предпоставка за допускане на касационно обжалване на твърдяното основание.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Русенски окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Ответникът по касация нито е поискал, нито е установил да е направил разноски, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №247 от 18.10.2012г. по гр.д. 300/12 на Русенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: