2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 179
София, 06.03. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на четвърти март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т. дело 1005/13 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №18652 от 15.11.2012г. по ч. гр. д.14218/12г. на Софийски градски съд .
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната жалба е процесуално недопустима, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
С определението, предмет на обжалване, постановено в производство по чл.390 ГПК, е потвърдено определение от 10.10.2012г. по гр.д.№47505/12г. на Софийски районен съд, с което е прекратено производството по искане за обезпечаване на бъдещ иск на настоящия касатор, поради това, че същият молител е направил същото искане, за което вече е заведено и висящо гр.д. 46606/12г. на СРС.
Обжалваният съдебен акт не е от категорията съдебни актове, за които е предвидена обжалваемост с частна касационна жалба. Частното касационно обжалване е регламентирано с разпоредбата на чл. 274, ал.3 ГПК, която въвежда изрична лимитивност при изброяване на определенията, подлежащи на касационен контрол. Определенията, с които въззивният съд се произнася по правилността на акта на първостепенния съд по искане по чл.390 ГПК не попада в кръга на визираните в т.1 и 2 на текста, тъй като то има привременен, несамостоятелен характер, от което следва, че с него не се прегражда развитието на исковия процес, не се дава разрешение по същество на друго производство, нито се прегражда развитието му, като последната хипотеза касае само прекратителните определения на въззивната инстанция – арг. от т.1 на текста, който изрично установява по отношение на исковия процес обжалваемост на определенията, с които се оставят в сила прекратителните определения на първата инстанция, какъвто не е разглеждания случай, тъй като акта не е постановен в исков процес. Следователно, това определение подлежи на двуинстанционно разглеждане, поради което след произнасяне на Софийски градски съд е изчерпан реда за обжалване и постановения от него акт е влязъл в сила. В този смисъл са и разрешенията дадени с ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2001г.Съобразно приетото по тълкуване на чл.315 и чл.321 ГПК/отм./ / чийто аналог в действуващия ГПК са чл.396 и чл.402 ГПК/тези определения подлежат на обжалване пред ВКС, само в хипотеза на постановяването им за първи път в производството от второинстанционния съд, т.е. когато е сезиран с такова искане и е постановил определение, с което се е произнесъл по него, но не и в случаите когато същият в качеството му на въззивен съд е упражнил инстанционен контрол по произнасянето по такова искане от сезирания с него първостепенен съд.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение №18652 от 15.11.2012г. по ч. гр. д.14218/12г. на Софийски градски съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: