3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 246
София, 14,03,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети март две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 363/2012 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №407 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 385/2011 г. на Софийски окръжен съд.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, а по същество са развити доводи за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е развил оплакване, с което е изразил общото си недоволство от постановения и обжалван от него резултат. Възпроизвел е текста на чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Възпроизвел е и част от текста на т.4 на ТРОСГТК №1/2009г., като е направил извод, че „ допускането на касационно обжалване на процесното решение ще доведе до осъвременяване на тълкуването на съдебната практика”. След което, страната е посочила осъществените според нея факти по спора, развила е оплакване за неправилност на приетото от съда, във връзка с тези факти, като е възпроизвела буквално части от касационната си жалба. В резултат на производство по чл.285 ГПК, касаторът лаконично е посочил в молба от 02.03.12г., че в отговора на исковата си молба длъжникът признал неизгодни за него факти/ неуточнени/, а също така, „че той трябва да докаже онези юридически факти на които се позовава” и тъй като това не било взето предвид от първостепенния съд, страната представяла няколко решения на ВКС, които е изброила и приложила. Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, както правилно е възпроизвел дефинитивността на основанието касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито лаконичните оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, които нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване. Макар и възпроизвел правната характеристика на основанието, изведено от задължителна практика, страната не го е приложила към конкретното дело- не е поставила правен въпрос нито е сочила доводи съобразени с така очертаната дефинитивност поради което и не обосновава валиден довод за допускане на касационно обжалване.
Не съставляват валиден довод, обосноваващ извод за наличие предпоставки за допускане на касационно обжалавне и общо изброените решения след, лаконичното оплакване на касатора за допуснато нарушение от първостепенния съд. Извън това, че основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК изисква разрешаване на конкретен правен въпрос от въззивния съд в противоречие със задължителна практика, а страната не е поставила такъв въпрос, но и поддържаното оплакване за неправилност на решението на първостепенния съд не е предмет на касационното производство въобще, тъй като на касация подлежат само решенията на въззивните съдилища.Приложените решения не обосновават извод за наличие на фактически идентитет на разглежданите хипотези, тъй като с решение №1618/03г. на ВКС на РБ се разглежда иск по чл.74 ТЗ, а решение № 102 /10г. на ВКС, І т.о., третира недопустимост на иск, в хипотеза на разгледан непредявен иск,решение №120/10г. на ВКС, ІІ т.о. третира отговорността на авалиста, какъвто не е разглеждания случай.
С оглед изложеното от касатора по чл.284, ал.3, т.1 ГПК решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на ответника по касация на основание чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 400лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №407 от 13.07.2011 г. по гр.д. № 385/2011 г. на Софийски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 400лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: