4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 748
С., 06,10,2014година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 4582/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 17.06.2013 г. по т.д. №3235/2013 г. на Софийски градски съд.
Ответникът по касация – [фирма] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, представено след проведено производство по чл.285 ГПК, касаторът е поискал да бъде разгледана касационната му жалба, тъй като съдът бил допуснал съществени процесуални нарушения. Посочил е, че са налице основания по чл.280, ал.1,т.2 и 3 ГПК.Поддържал е, в подкрепа на така заявеното, че съдът бил потвърдил недопустимо първоинстанционно решение, което предполагало „по същество произнасянето му по материалноправен и процесуално правен въпрос…” и обосновавало извод за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.Заявил е още, че съдът „ неправилно е приел, че дружеството дължи на ищеца 17837.16лв.”, като в тази насока е възпроизведено буквално оплакването от касационната жалба, обективиращо защитата в цялото съдебно производство на страната, състояща се в оспорване дължимост на претендираното вземане по договор за наем, тъй като за дължимото за м. май била издадена проформа- фактура, която не била счетоводен документ.Като е изложил това свое разбиране за неправилност на решението е заявил, че в същата връзка поставя два въпроса: 1/” Следва ли съдът да кредитира като годно доказателство проформа – фактурата, като обосновава постановяването на съдебно решение въз основа на същата” и 2/” Следва ли на проформа-фактурата да се придава същото доказателствено значение, каквото и на осчетоводената данъчна фактура”.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Без правно значение са и поставените два въпроса, извън контекста на решаващите мотиви на съда, който за да мотивира дължимост на процесното плащане е приел, с оглед представените доказателства, неоспорени от ответника, че страните са били във валидно договорно правоотношение – договор за наем от 17.03.2009г. и анекси към него, като наемната месечна цена била в размер на 8918.59лв.,а наемателят дължи заплащането й в брой до 10-число на месеца. Направен е извод, с оглед така приетото, че претенцията на ищеца за заплащане наем за м. май 2012г. е основателна, тъй като ответникът не е установил, че е изпълнил задължението си по договора. Изрично е прието от решаващият съд, /по повод направеното възражение от въззивника – сега касатор/ че издадената проформа – фактура за м. май, е без правно значение за изхода на спора, като ирелевантно е и това дали тази фактура е подписана или осчетоводена, тъй като задължението на страната не произтича от нея, а от договора за наем .Следователно, фактически необосновани са поставените въпроси, които се основават на невярното твърдение на страната, че решаващият извод на съда е изведен от установеното с издадената фактура.
Основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, мотивирано от касатора с това, че е потвърдено недопустимо решение на първоинстанционния съд е заявено общо. Доколкото липсват каквито и да било доводи за такъв порок на решението на първостепенния съд, водещ до неговата недопустимост, а обективно същото е валидно и допустимо, то това твърдение не може да обоснове извод за прилагане на т.1 на ТРОСГТК №1/09г. Страната е поддържала, че е налице в тази връзка хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК без да е сочен довод по критериите на това основание. Основанието предполага изложение свързано с това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора го е разрешил в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на съдилищага и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие при обективен идентитет на сравняваните хипотези. Касаторът не е изложил конкретни доводи за такова противоречие и съответно не обосновава наличие на основанието. Приложените към касационната жалба множество решения на районни, окръжни и апелативни съдилища са без правно значение за установяване на основанието, тъй като по отношение на тях нито е сочен обединителен критерий като правен извод, нито е поставен правен въпрос, нито са сравнявани с разглеждания съдебен акт. Нещо повече в нарочното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК страната изобщо не ги е споменала. Извън това, по отношение на тези решения касаторът не е установил и влизането им в сила, поради което и същите не могат да установят валидно обективирана практика – арг. т.3 ТРОСГТК №1 /09г.
За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизвел касатора по отношение на поставените от него фактически въпроси, то той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на ирелевантни въпроси, нито подробно изложената защитна теза на страната в производството. Не съставлява такъв довод и заявената неправилност на решението, тъй като липсват каквито и да било доводи по отношение непълнотата или неяснотата на приложена от въззивния съд правна норма, която се нуждае от тълкуване. Развитите твърдения за неправилност на решението са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК като относими към общите оплаквания за незаконосъобразност на постановения съдебен акт.Няма по същата причина такава относимост и становището на страната по спора.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.06.2013 г. по т.д. №3235/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: