О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 323
С., 29,04,2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя Никола Хитров ч. търг. д. № 2011/2013 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на П. Д. П., [населено място] против определение № 16 от 21.12.2012 г. по в. ч. гр. д. 4500/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено разпореждане № 16660 от 19.09.2012 г. постановено по т. д. № 5820/2012 г. по описа на Софийски градски съд, с което се връща на основание чл. 129, ал. 3 ГПК исковата му молба с вх. № 85967/16.08.2012 г., по която е образувано т. д. № 5820/2012 г. по описа на СГС.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а в изложението си твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитие на правото – чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, и е свързан с възможността на съда да дава допълнителни указания при фактическа грешка при изпълнение на първоначалното указание за отстраняване на нередовност на исковата молба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като извърши проверка на обжалвания съдебен акт, констатира, че частната касационна жалба е процесуално допустима. Подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК и е спазен преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. Не следва обаче да се допуска касационно обжалване на атакуваното с нея определение по следните съображения:
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос не налага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по приложението на разпоредбите на чл. 127, ал. 1 и чл. 129 ГПК няма неяснота и необходимост от тълкуването им. Поставеният правен въпрос, касае конкретни обстоятелства по делото, относими към задължението на ищеца да очертае предмета на делото, като индивидуализира спорното право по основание и петитум, без да сочи правното му естество, което е задължение на съда. Когато ищецът не формулира ясно твърдение относно едно конкретно материално право, както е в настоящия случай, исковият процес не може да се развие – няма формулиран правен спор, който исковият процес е призован да разреши. Затова, когато исковата молба не съдържа някои от посочените данни, тя се оставя без движение и се връща, ако ищецът не попълни тези данни.
За правомощието на съда да прекрати делото при неизпълнение на това задължение в предоставения за целта срок по чл. 129, ал. 2 ГПК съществува непротиворечива практика на ВКС, създадена по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. За съда не съществува задължение да дава повторни указания за отстраняване на нередовности на исковата молба, след като веднъж такива са били дадени, а следва да се отбележи и факта, че касаторът П. е ползвал от самото начало адвокатска защита и е имал възможността да поправи исковата си молба съгласно указанията на съда.
От изложеното е видно, че с обжалваното определение съдът е приложил точно цитираните норми на исковия процес, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 16 от 21.12.2012 г. на Софийски апелативен съд, постановено по в. ч. гр. д. № 4500/2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :