3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 879
С., 03,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България,ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 2310/2014 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК вр. чл.248 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 2054 от 27.05.2014 год. по гр.д.№1567/2013 год. на Варненски окръжен съд .
Ответникът по частната жалба- ЕТ „ Х. – Д. Т. „ – [населено място] е на становище, че частната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното :
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението – предмет на обжалване, състав на Варненски окръжен съд е изменил в производство по чл.248 ГПК, постановеното от него решение от 01.11.2013г. по т.д.1567/13г., в частта му за разноските, като го е допълнил, присъждайки разноски за въззивната инстанция в полза на едноличния търговец в размер на 2000лв. За да постанови този резултат решаващият състав е приел, че с решението си не се е произнесъл по направеното от ЕТ „ Х. – Д. Т. „ – [населено място] искане за присъждане на разноски, поради което и с оглед постановения правен резултат, такива следва да бъдат присъдени за въззивната инстанция по реда на чл.248 ГПК.
Частната жалба е неоснователна.
Правилно решаващият състав е отчел, че са налице всички предпоставки по чл. 78, ал.1 ГПК -производството пред въззивния – Варненски окръжен съд е образувано по жалба на [фирма] – [населено място] против решение №4965 от 29.11.2012г. по гр.д. №1948/12г. на ВРС,представен е отговор на въззиваемата страна – [фирма], в който е инкорпориран списък за разноските по чл.80 ГПК –така озаглавен, в който са уточнени претендираните разноски – като основание и размер, които са и доказани. Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение е правилно.
Като оплакване срещу обжалвания съдебен акт, страната е поддържала лаконичен довод, че разноски не следвало да бъдат присъдени тъй като адвокатския хонорар бил „ значително завишен съобразно Тарифа №1/04г.” и не бил съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Т.е. доводите за неправилност изложени от жалбоподателя се свеждат до възражение за прекомерност на разноските, каквото не е направено пред въззивния съд в производството по чл.248 ГПК,въпреки изрично дадените указания с разпореждане от 22.04.2014г. за процесуалната възможност да бъде подаден писмен отговор на молбата за изменение на решението в частта за разноските. Съгласно разрешенията дадени с т.3 ТР ОСГТК на ВКС на РБ №6/12г.,основанието по чл.78, ал.5 ГПК се свежда до преценка за съотношението на цената на адвокатска защита и фактическата и правна сложност на делото. Когато съдът е сезиран с такова искане, той следва да изложи мотиви относно фактическата и правна сложност на спора – т.е. да съобрази доказателствените факти и доказателствата, които ги обективират и дължимото правно разрешение на повдигнатите правни въпроси, което е различно по сложност при всеки отделен случай. След тази преценка, от която ако се изведе несъответствие между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права, съдът намалява договорения адвокатски хонорар до определен от закона минимум -минималния размер, определен за адвокатска защита на конкретния вид права. С оглед така приетото се извежда и това, че тази преценка не може да бъде осъществявана за първи път по реда на инстанционния контрол. Такава преценка съдът не извършва служебно, а само по искане на страната – арт. чл.78, ал.5 ГПК. Следователно,направеното за първи път пред настоящата инстанция възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение не може да обуслови,валиден довод водещ до отмяна на обжалвания съдебен акт. Доколкото, страната не е изложила други оплаквания, обжалваното определение следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2054 от 27.05.2014 год. по гр.д.№1567/2013 год. на Варненски окръжен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: