3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 263
С., 09.04.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на пети април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 1553/13 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №2644 от 05.12.2012г. по гр.дело №4322/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация – Р. Б., чрез адв. Я. е на становище, че не са налице предпоставките по чл.290, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По същество е изложил подробни съображения за неоснователност на жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, обвързва допускането до разглеждане на подадената частна касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, представено, след реализирано производство по чл.275, ал.2 ГПК, касаторът е заявил,че счита постановеното определение за неправилно по смисъла на чл.281, т.3 ГПК- поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Този довод е обоснован с твърдение, че с определението, предмет на обжалване се преграждало по-нататъшното развитие на делото. Отново е възпроизведен текста на чл.281, т.3 ГПК, като това оплакване е свързано с твърдение, че спрямо него намира приложение разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК и е възпроизведен текста и на тези две основания.Страната е изложила оплаквания за неправилност на изводите на САС, така квалифицирани и разгледани и от нея. Посочено е, че в тази връзка следвало да се има предвид решение №250/11г. на ВКС, ІV г.о.Разгледани са накратко и оплакванията на касатора за нарушение на съществени процесуални правила и необоснованост. В заключение след възпроизвеждане на текста на ч.280, ал.1, т.3 ГПК е поставен като обосноваване на основанието процесуланоправен въпрос – „Следва ли съдът да уведомява молителя за разпореждането, с което е оставил без уважение молбата на последния за продължаване на срок и ако го е уведомил за това разпореждане от кой момент започва да тече срока”.Други доводи не са развити.
Касаторът не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос, обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 Т. на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че заявения като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК въпрос, като несвързан с решаващите изводи на съда е ирелевантен, а и същият, освен, че е хипотетичен не е поддържан по другото посочено основание.
Страната е възпроизвела текста на чл.280, ал.1 ГПК и е сочила противоречие на обжалваното решение с решение №250/11г. на ВКС, ІV г.о. постановено по реда на чл.290 ГПК. Такова противоречие обаче не е налице по смисъла на обсъжданото основание, не само поради това, че страната не е поставила правен въпрос, а противоречието обосноваващо приложно поле на касационно обжалване следва да бъде между разрешаването на определен правен въпрос в отклонение от задължителната практика на ВКС, но и поради това, че сравняваните съдебни актове третират различна фактическа обстановка, предполагаща и различни правни изводи, т.е. липсва фактически идентитет между сравняваните съдебни актове.
Изложените от страната оплаквания за неправилност на определението, така квалифицирани и от нея като несвързани с лимитивно очертаните основания по чл.280, ал.1 ГПК са ирелевантни спрямо основанията за допускане до касационно обжалване на постановеното определение.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. В случая страната не е сочила доводи относими към фактически състав на основанието- конкретни правни норми, които според нея да се нуждаят от тълкуване, респективно неправилно създадена и обоснована като такава съдебна практика.
По изложените съображения, не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, поради което атакуваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №2644 от 05.12.2012г. по гр.дело №4322/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: