3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 787
С., 03,12,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 26 ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 100 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. У. АД-С. против решение № 251/10.11.2011 г. по в.т.д. № 380/2011 г. на Варненски АС, с което се: 1. Потвърждава решение по т.д. № 1702/2010 г. на Варненски ОС в частта, с която е отхвърлен предявеният от касатора срещу Б. К. О. иск по чл.55,ал.1 ЗЗД за разликата от присъдените 7 225 лв. до претендираните 131 758 лв. представляващи разлика между заплатената продажна цена и доставената стока., 2. По същество отхвърля иска на касатора за заплащане на сумата 7 225 лв., 3. Отменя решението в частта, с която Б. К. О. е осъдено да заплати на касатора 478 лв. разноски., 4.Оставя без уважение жалбата на О. в частта за разноските.
Касаторът обжалва решението изцяло, но всъщност правният му интерес не обхваща решението в последната му част, с която се оставя без уважение въззивната жалба на О. в частта за разноските.
Ответното Б. К. О.-В. е подало отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване.
В касационната жалба, вместо изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК, се твърди, че по въпросът: Безспорно доказателство за извършена доставка по договор ли е издадената фактура или доставката следва да се докаже със съпътстващи документи, включително и записвания в счетоводните книги?, са налице основанията по чл.280,ал.1,т.2 и 3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Представените решения на Върховният административен съд не се включват в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК.
Представеното решение № 23/7.02.2011 г. по т.д. 588/2010 на ВКС-ІІ т.о. следва да се отнесе към т.1 на чл.280,ал.1 ГПК. С него е прието, че фактурата може да се приеме, като доказателство за договорно правоотношение по договор за продажба между страните, доколкото в нея е описана стоката по вид, стойност, начин на плащане и др. А отразяването на ф-рата в счетоводството на ответника-купувач, включването й в дневника за продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит представляват признание на задължението.
Другото представено Р 155/13.03.2007 г. на ВКС-ІІ т.о. следва да се отнесе към т.2 на чл.280,ал.1 ГПК. С него е прието, че при липса на фактури, претенцията за заплащане на извършените услуги може да се установи и съобразно разпоредбата на чл.55,ал.1 ТЗ.
Противоречие и противоречиво решаване не са налице, поради следното:
След като процесната продажба съставлява търговска сделка приложими са правилата на ТЗ и в частност на чл.327 ТЗ, съгласно който купувачът дължи плащане на цената при предаване на стоката или на документите, които му дават правото да я получи. Съдът е съобразил, че фактурите са двустранно подписани, материализиращи всички съществени елементи на договор за продажба. Ищецът е дебитирал сметка 304 в която се заприходяват доставени стоки. Като резултат от счетоводното отчитане на реално осъществени доставки, ищецът е ползувал и пълния размер на данъчен кредит по ЗДДС.
Независимо от горното, следва да се има предвид, че наличието на задължителна съдебна практика по т.1, изключва приложното поле по т.2 на чл.280,ал.1 ГПК.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 251/10.11.2011 г. по в.т.д № 380/2011 г. на Варненски АС в обжалваната част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: