3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 400
С., 27,05,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело №1141/14 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на Г. С. П. от [населено място] срещу определение №20 от 22.01.14г. по т.д.143/14г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Ответникът по частната жалба не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото и доводите в частната жалба, приема следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна.
С определението, предмет на обжалване, състав на Върховния касационен съд, ІІ т.о. е оставил без разглеждане касационната жалба на настоящият жалбоподател против решение от 24.07.2013г. по гр.д.1222/2013г. на Старозагорски окръжен съд, като е приел, че предявения иск е с цена под предвидения в нормата на чл. 280, ал.2 ГПК минимум, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол.
Производството е било образувано по искова молба на К. Г. К. против настоящият жалбоподател по предявен иск с правно основание чл.422 ГПК, за признаване за установено между страните, това че Г. П. дължи на К. К. сумата 7900лв. по запис на заповед от 30.03.2003г., с падеж 15.05.2009г., за което е била издадена заповед за незабавно изпълнение. При тези фактически данни и в съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / изм. ДВ бр. 100/21.12.2010г./, законосъобразно съставът на ІІ търговско отделение на Върховния касационен съд е оставил без разглеждане подадената касационна жалба. Налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които е постановено въззивно решение, с цена на всеки един от исковете до 10000лв. по търговски спорове, което води до извод, че въпреки възникналото право на касационно обжалване преди изменението на процесуалния закон, поради незабавното действие на новата процесуална норма, висящите касационни производства подлежат на прекратяване.
Неоснователно е развитото разбиране на касатора за това, че повдигнатия правен спор няма характер на търговски,тъй като според страната в случая не се установявало вземане произтичащо от запис на заповед, а вземане по договор за заем, сключен между физически лица, за които няма данни да са търговци. Изложените съображения са фактически и правно необосновани.В разглеждания случай както заповедното производство / образувано по реда на чл.417, т.9ГПК/, така и исковото по чл.422 ГПК са основани на претендирано вземане, произтичащо от запис на заповед,а не от друг вид договор, както необосновано поддържа ищеца. Това, че записа на заповед може да обезпечава изпълнението по друг договор не променя този извод, тъй като заповедното производство е инициирано не по каузалната сделка, а именно по абстрактната, която е и основание за претенцията.Както правилно е приел съставът на ВКС, ІІ т.о. процесната сделка е от категорията на абсолютните търговски сделки, съгласно изричната разпоредба на чл.286 ТЗ, вр. чл.1, ал.1, т.8 ТЗ, което определя търговския характер на делото.
Не са допуснати нарушения на закона, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение №20 от 22.01.14г. по т.д.143/14г. на Върховен касационен съд, ТК, второ отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: