2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 922
С., 18,12,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 15 декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
ч. т. дело № 3666 /2014 год.
Производството е по реда на чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ДФ З.-С. против определение № 24662/20.02.14 г. по ч.гр.д. № 14605/13 г. на СГС, с което се потвърждава разпореждане от 12.09.13 г. по гр.д. № 16543/13 г. на СРС, с което се връща исковата му молба, поради неостранени в срок нередовности.
С обжалваното определение е прието, че по исковата молба по чл.422 ГПК, не са отстранени в указания срок нередовностите, включително и невнесена д.такса. Доводът, че неизпълнението на разпореждането се дължи на обективни причини-пропуски при издаване на заповедта за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК от Видински РС, не е уважен, тъй като не била подадена своевременно молба за продължаване на срока по чл.63,ал.1 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане от 10.05.13 г. СРС дава указания за конкретизиране на исковата молба от 8.02.13 г. и внасяне на д.такса, което е връчено на 29.05.13 г. С молба, получена на 30.05.13 г., ДФ З. моли СРС ако прецени, че искът е допустим, да му се продължи срока за внасяне на д.такса. Върху молбата има резолюция към дело с дата 24.06.13 г. Тази молба е подадена по повод определение от 8.02.13 г. на ВРС по заповедното производство, с което: 1. отменя разпореждане от 10.12.12 г., с което на заявителя е указана възможност за предявяване на иск., 2. връща възражението на длъжника, като недопустимо., 3. да се издаде изп.лист, /който не е бил издаден/, и заповедта да се връчи по реда на чл.417 ГПК, /както е издадена/, на длъжника, а не по реда на чл.410 ГПК.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че е налице основание по чл.280,ал.3,т.1 ГПК по въпросът: Законосъобразно ли е връщане на искова молба, когато съдът не е преценил налице ли е валидно предявен иск, с оглед допусната в заповедното производство грешка от РС-предоставил възможност на длъжника да направи възражение при връчена заповед по чл.410 ГПК и не е издал изп.лист, вследствие на което по молба на заявителя съдът е върнал възражението като недопустимо, а съдът по иска по чл.422 ГПК не се е произнесъл налице ли е правен интерес?
Следва да се има предвид, че законосъобразността е основание по чл.281,т.3 ГПК, а не по чл.280,ал.1 ГПК.
Действително за допустимостта на иска съдът следи служебно съобразно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК. Въпросът се повдига от самия ищец, който е разполагал с възможността за оттегляне или отказ от иска, а и исковата молба е вече върната. В случая този въпрос е ирелевантен, защото в самата молба на ч.жалбоподател от 30.05.13 г. се твърди, че вече има издаден изп.лист, което обективира вземането на фонда по предявения иск. От резолюцията на съда от 24.06.13 г. върху молбата, с която в същност не се уважава искането за продължаване на срока, до връщането на исковата молба на 12.09.13 г. са изтекли повече от 2 месеца. В този период ДФ З. е имал достатъчно време да внесе дължимата д.такса. Тук трябва да се вметне, че дори срокът да беше продължен, това не се съобщава на страната.
По изложените съображения, частната касационна жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на определение № 24662/20.02.14 г. по ч.гр.д. № 14605/13 г. на СГС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: