3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 240
С., 01,04,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №2817/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] и [фирма] – [населено място] против решение №65 от 14.03.2013г. по т.д. 20/13 на Добрички окръжен съд.
Ответниците по касация- К. Й. Х. М. Де К. и Л. Г. М. К., чрез пълномощника им – адв. Св. Д. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторите са възпроизвели текста на чл.280, ал.1, т.1 -3 ГПК. Отделно са посочили, че е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, който също така са възпроизвели текстово, като са заявили, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос, а” именно : „Уважаване на иск с правно основание чл.135 ЗЗД при липса на задължителни предпоставки, установени в материалния закон” . Също така лаконично е посочено, че съдът се е произнесъл и по процесуалноправен въпрос – „ Допустимост на съдебното решение постановено по предявен иск при липса на правен интерес от предявяването му.” Други доводи не са развити.
Касаторите не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Дори и да бъде изведен правен въпрос от така развитото изложение по чл.280, ал.1 ГПК, дори и да се приеме този въпрос за релевантен, въпреки, че така формулиран от касаторите би бил хипотетичен и фактически, без да е свързан с решаващите изводи на въззивния съд / а задължението за ясна и точна формулировка на този въпрос е на касатора – ар т.1 ТРОСГТК №1 /09г./, то той би обосновал единствено общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, то касаторът следва да обоснове, че конкретно формулирания правния въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждането на текста на нормата, нито поставянето на хипотетични въпроси.
Доколкото страната е направила оплакване за недопустимост на произнасянето, с оглед твърдяна от нея липса на правен интерес от иска по чл.135 ГПК и въпреки това, че така изразеното лаконично разбиране не е подкрепено с доводи, следва да бъде разгледано поради това, че евентуалната недопустимост на решението е основание за допускане на касационно обжалване – арг. т.1 ТРОСГТК №1 /09г. В касационната си жалба касаторите са поддържали, че съдебният акт е недопустим поради това, че ищците, според страната, не биха постигнали целеният правен резултат с постановяване на решение по иска по чл.135 ЗЗД, с оглед заявеният им интерес от прехвърляне правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на предварителния договор, а не е налице правен интерес, поради това, че касаторите изявили желание да прехвърлят тази собственост, въпреки, че имота вече не е в патримониума на продавача по предварителния договор. Правният интерес от завеждане на иска е заявен и обоснован от ищците още с исковата молба, с която те са поддържали/ а и установили в производството/, че продавача по предварителния договор е внесъл имота – негов предмет като апортна вноска във второто ответно дружество т.е. те не разполагат със защитата, предвидена в чл.19 ЗЗД, с оглед това, че извършения апорт отнема възможността за предявяване на този иск.Правният интерес е обективно съществуваща категория, която не е поставена в зависимост от твърденията на оспорващият материалното право- предмет на иска, нито от изявената по реда на инстанционния контрол готовност за изпълнение, което не е било осъществено до този момент. Следователно, неоснователно е оплакването на касаторите за недопустимост на съдебния акт.
Съобразно изложеното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Добрички окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №65 от 14.03.2013г. по т.д. 20/13 на Добрички окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: