3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 77
С., 05,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1935/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на М. Т. Н. от [населено място], подадена от пълномощника й – адв. Д. К. против решение №130 от 17.12.2012 г. по гр.д. № 333/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- Г. В. Г. е развила доводи за неоснователност на жалбата, както и за липса на основания по чл.280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът Н. е възпроизвела тестово чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. По жалбата си в частта, с която са били отхвърлени исковете й до пълният им предявен размер страната е посочила, че при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд „ неправилно” е приложил критерия за справедливост очертан в задължителна практика – ППВС №4/98, а също така и в осъвременената практика на ВКС – изброени са съдебни актове на тази инстанция. Подробно са възпроизведени оплакванията направени и с касационната жалба за неправилност на съдебния акт, поради това, че съдът не взел предвид увреждането, допълнителните усложнения, като подробно е описано и състоянието на пострадалата., с оглед претърпяните от нея медицински интервенции.Страната е посочила, че не е доволна и от мотивиране на решението в частта, с която е обсъждано решението на първостепения съд и е намерено за правилно с оглед намаляване на адвокатското възнаграждение по искане на противната страна. Поставени са въпроси, а именно – при евентуално предявени искове …когато главния ответник не е направил възражение за прекомерност…. Следва ли съдът да намали адвокатското възнаграждение, – главния и евентуалния ответник необходими другари по делото ли са …”. Според касаторът отговорите на тези въпроси щели да допринесат за развитие на правото. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Не са релевантни по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК поставените въпроси относно намаляване на адвокатското възнаграждение тъй като се основават на фактически невярното твърдение, че и главния ответник не е направил възражение по чл.78, ал.5 ГПК – той е направил такова в последното по делото заседание – вж. стр.№140 и стр. 141 от гр.д. № 1215/11 на БОС, а другите два въпроса са извън предмета на произнасяне от съдилищата.
Касаторът не е развил каквито и да било доводи относими към чл.280, ал.1 ГПК, с оглед лимитивно изброените в текста хипотези. Доколкото не е поставен и правен въпрос в тази връзка, то и посоченото в контекста на оплакването за неправилност на изводите на съда е ирелевантно към производството по чл.288 ГПК, тъй като е относимо към оплакванията по чл.281 ГПК, които не са предмет на разглеждане в настоящето производство. Дори и от изложението на касатора да се изведе въпрос по приложението на чл.52 ЗЗД, то отново не се обосновава релевантен довод за допускане на касационно обжалване, поради фактическия характер на доводите. Обстоятелството, че съдилищата определят различни по размер обезщетения при непозволено увреждане не обосновава становището на страната за наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1ГПК, тъй като не е свързано с формирането на противоречива практика при тълкуването на нормата-съдържанието и обхвата й са изяснени чрез посочената и от касатора нормативната практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Доколкото липсва обосноваване на противоречие по правен въпрос с тази практика общо изброена от касатора, то не е налице и валидно обосновано основание за допускане на касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е посочване на нормата, нито поставянето на ирелевантен въпрос, който изобщо не е бил поставян в производството по начина, по който е интерпретиран от страната.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1ГПК и решението на Бургаски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №130 от 17.12.2012 г. по гр.д. № 333/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: