4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 404
С., 25,04,2013година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на осми април две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 489/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „П.” / П./ Е. – [населено място] против решение № 6 от 23.02.2012 г. по т.д. №121/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба, касаторът е посочил, че въззивното решение противоречи на ТРОСТК №1/02, като е възпроизвел част от този тълкувателен акт, свързана с обосноваване на възможност за съединяване на иск за нищожност на решение на общо събрание, с иск за установяване пороци на вписването, както и евентуално съединяване на искове по чл.71 ТЗ с чл.74 ТЗ. Посочено е и противоречие с определение на ВКС №977/10г. от което също е възпроизведена част, съдържаща обосноваване на възможност за обявяване на недействителност на учредяване на търговско дружество при допуснато нарушение по чл.70, ал.1 ТЗ. Страната счита, че е налице противоречие с тези актове, поради това, че в случая апортната вноска била с „ невъзможен предмет – чужда собственост” и поради пороци по учредяване на дружеството, като е развито оплакване, че съдът не взел предвид тези обстоятелства по иска по чл.29 ЗТР. Поддържано е, че решението противоречи и на решение на Великотърновски апелативен съд и на определения по чл.288 на ВКС – изброени и приложени. Страната е сочила и това, че „ делото е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото”, обосновано с разбирането, че спора бил „ значим правен спор”, като са изложени данни, че били налице висящи производства – едното с предмет действителността на договора от 17.11.2003г., с който първият ищец се легитимира като собственик на недвижимия имот внесен като апорт, както и иск по чл.108 ЗС – за ревандикацията на същия имот, предявен от касатора против ответниците.Във връзка с тези обстоятелства са поставени множество въпроси относими към процедирането на касатора при евентуалното уважаване на тези негови искове.Други доводи не са изложени.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. При така определената дефинитивност на общото основание, установена със задължителна практика,не съставляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК многобройните въпроси поставени от касатора във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, които са хипотетични и свързани не с мотивите на въззивния съд, а с евентуалните възможности за защита на страната при осъществяване на различни фактически обстоятелства, които биха били налице в бъдеще, както и множеството въпроси свързани с характера, провеждането и разпределението на доказателствената тежест на иска по чл.29 ЗТР, които намират своят еднозначен отговор в закона и са извън контекста на решаващите мотиви на въззивния съд.
Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, което може да бъде изведено от цитираните актове – в това число и задължителна практика, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая изобщо не е поставен по това основание /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В тази връзка, касаторът е посочил, че решението противоречи на ТРОСТК№1/02г. Това противоречие, обаче е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретен правен въпрос,което би било основание за допускане на касационно обжалване, а с доводи неотносими към решаващия извод на съда. Така например страната е цитирала мотиви на това решение относими към обективното съединяване на искове – иск за установяване нищожност на решение на общо събрание с иск за установяване пороци при вписването , както и евентуалното съединяване на иск по чл.74 с чл.71 ТЗ. По отношение на този цитат, няма доводи които да обосновават неговата относимост към оплакванията на касатора, тъй като съдът е приел за допустимо съединяването на предявените от него искове по чл.70 ТЗ и чл.29 ЗТР, т.е въпроса е разрешен съобразно отправения от касатора петитум, а и в тази връзка няма противоречие между процедирането на съда и соченото тълкувателно решение. Цитираните части от определение №977/10г.на ВКС, ТК третират вписване на невзето решение на орган на търговско дружество, както и мотиви за това, че учредяването на търговско дружество може да бъде обявено за недействително, при допуснато нарушение по чл.70, ал.1 ТЗ. С оглед поддържаното за противоречие между тези актове и решението на БАС, се налага извод, че при липсата на правен въпрос, следва да се приеме, че доколкото решаващият състав не е приел нещо различно във връзка с тези разяснения, то и соченото противоречие не установява приложно поле на касационно обжалване. Такова не обосновава и соченото противоречие с решение на ВтАС, за което няма данни да е влязло в сила и определения по чл.288 на ВКС, тъй като те не съставляват практика – арг. т.2 и 3 ТРОСГТК №1/09г.и не могат да аргументират приложно поле на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Освен това и по отношение на общо посоченото противоречие с тези актове и цитиране на части от тях не е формулиран конкретен правен въпрос, който следва да бъде разрешен противоречиво като предпоставка за наличие на основанието. Направените оплаквания за неправилност на съдебния акт също така са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от тяхна страна, че конкретно формулирания правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на многобройни хипотетични въпроси, които не са предмет на решаващите мотиви на въззивния съд, нито лаконичните оплаквания за неправилност на изводите на съда, които нямат относимост към производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На ответникът по касация следва да бъдат присъдени направените в настоящето производство разноски в размер на 700лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6 от 23.02.2012 г. по т.д. №121/2011 г. на Бургаски апелативен съд.
ОСЪЖДА „П.” / П./ Е. – [населено място] да заплати на [фирма] – [населено място] направените в настоящето производство разноски в размер на 700лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: