4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 448
София, 01,07,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 2210/2013 година.
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение № 6087 от 26.03.2013 г. по ч.гр.дело №2712/2013 г. на Софийски градски съд.
Ответниците по частната жалба- К. Д. Х. и М. С. Ц. и двамата от [населено място] не са заявили становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до касационно обжалване с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. В своето изложение, инкорпорирано в частната касационна жалба касаторът е заявил, че първостепенния съд се е произнесъл по заявление за издаване заповед за изпълнение въз основа на друго правно основание, различно от посоченото от заявителя, което обуславяло недопустимост на определението на въззивния съд. Страната е поставила въпрос – „ Може ли в заповедното производство съд да се презумира волята на кредитора…”. Изложени са общи доводи за това, че производството е строго формално. Направен е извод, че по „ този въпрос” ВКС следва да се произнесе тъй, като са налице основанията по чл.280, ал.1, т.3 ГПК- възпроизведен е текста на нормата. Страната е направила оплакване за това, че отказа на съда не бил мотивиран с основанията по чл.411, ал.2 ГПК. Посочено е противоречие с практика на ВКС – изброени определение на същия съд и решение на ВОС. Така е обоснована хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, като подробно са развити общи доводи за това какви групи въпроси разглежда съдът и как се развива производството по чл.410 ГПК. Други доводи не са заявени , а в жалбата не са разграничени доводите за допускане на касационно обжалване и оплакванията за неправилност на акта.
В изложението е развито оплакване за недопустимост на обжалваното определение, поради това, че съдът се произнесъл на правно основание, различно от посоченото от заявителя. Това оплакване , обаче е лишено от конкретика, а и както заявителя сам излага- производството по чл.417 ГПК е строго формално, а той е спазил изискването за попълване на конкретното заявление. Съдилищата са се произнесли по очертания от заявлението предмет – искане за издаване заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ – запис на заповед или след като страната не е сочила при тези фактически данни в какво, според нея се изразява произнасянето на съда на незаявено основание, то този довод не може валидно да установи недопустимост на произнасянето. Твърденията на касатора са насочени към основанието по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като е поддържал противоречие с практика на ВКС и съдилищата, от която са цитирани части, обективиращи общи мотиви за правната дефинитивност на предмета на делото и неговото определяне във връзка с правомощията на съда в тази насока. Доколкото в разглеждания случай, съдът не е приел нещо различно от цитираните от страната изводи по сравняваните съдебни актове, то не е налице и противоречие, въпреки, че доводите в тази насока са ирелевантни към соченото основание, тъй като страната не е обосновавала противоречиво разрешаване на правен въпрос, а е поддържала неправилност на изводите на съда, което е без правно значение в производството по допускане на касационно обжалване, тъй като се разглежда само ако бъде допуснато такова.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Липсата на такъв въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. От изложеното следва, че общо поставения хипотетичен въпрос, извън предмета на произнасяне на въззивния съд, обвързан и от страната с оплакване за неправилност на акта, а не с правните изводи на съда,не обосновават извод за наличие на общото основание за касационно обжалване. Дори обаче, да се приеме, че така формулирания въпрос има относимост към допускане до касационно обжалване на определението, то касаторът не обосновава предпоставките на хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не само по изложените вече съображения но и поради това, че сравняваните съдебни актове разглеждат различни хипотези, при различна фактическа обстановка и съответно предполагат различни правни изводи.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос, съответстващ на критериите по чл.280, ал.1 ГПК е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите. С оглед тази очертана със задължителна практика дефинитивност страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане текста на основанието, нито поставянето на хипотетични въпроси, в контекста на становището на страната и оплакванията й за неправилност на акта на въззивния съд / които нямат относимост и към чл.280, ал.1 ГПК/, нито отговорът на тези въпроси .Не съставлява такъв довод и общото посочване, че няма съдебна практика, при липса на конкретни доводи, свързани с разрешаване на конкретен релевантен правен въпрос по приложението на конкретна правна норма.
Не са налице предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 6087 от 26.03.2013 г. по ч.гр.дело №2712/2013 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: