2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60
С., 03,02,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 27 януари две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 2211 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ З. В. с фирма Н. – Д. против решение № 59/8.01.2013 г. по т.д. № 2285/2012 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение от 30.03.2012 г. по т.д. № 57/2010 г. на Кюстендилски ОС, с което касаторът е осъден да заплати на Т. Е.-С. сумите: 40 727.04 лв., на основание чл.327,ал.1 ТЗ, представляващи цена на получени медикаменти по описаните фактури, ведно със законната лихва, 1 575.37 лв. на основание чл.86,ал.1 ЗЗД мораторна лихва и 3 332.11 лв. разноски..
Ответното по касационната жалба Т. Е. е подало отговор, че не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като няма правен въпрос по същество на спора, който да е обусловил изводите на въззивния съд. Претендира за разноски.
В изложението по чл.284,ал.3,т1 ГПК са поставени два въпроса: 1. При липса на изрично упълномощаване на търговския пълномощник за предявяване на искове пред съда от собственика на капитала на ю.л., обосновано ли е осъдителното решение, с което е прието, че е налице валидно упълномощаване?, 2. Допустимо ли е такова представителство при липса на изрично упълномощаване? И двата въпроса попадали в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното решение е прието следното: Управителят на ищцовото Е. е упълномощил търговският пълномощник изрично и за водене на процеси по смисъла на чл.26,ал.2 ТЗ, който от своя страна е упълномощил адвокат по чл.32,т.1 ГПК, /чл.20,ал.1,б.”а” ГПК-отм./.
Първият въпрос е погрешно зададен, защото ако липсва упълномощаване за водене на дела, тогава решението не е необосновано, а би било недопустимо, но такава оплакване няма. Необосноваността, ако е налице, е основание по чл.281,т.3 ГПК и затова не е предмет на настоящето производство по чл.288 ГПК по допускане. Твърдяната хипотеза по т.3 на чл.280,ал.1 ГПК се изключва от позоваването от касатора на ТР 1/1993 по гр.д. № 3/93 г. ОСГК. Но то дава отговор на друг въпрос, който не е процесен-кога търговският пълномощник с изрично пълномощно за водене на процеси по чл.26,ал.2 ТЗ, би могъл, /самият той/, да бъде процесуален представител на принципала-чл.20,ал.1,б.”а”,”б”, “в” ГПК-отм. Иначе може да организира процеса, като упълномощи адвокат, както е в случая по делото.
Вторият въпрос е с еднозначен отговор, а дали е налице изрично упълномощаване или не, в случая не е правен, а фактически въпрос, защото е обусловен от изричното съдържание на конкретното пълномощно.
Съгласно т.1 ТР 1/2010 ОСГТК, поставеният правен въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или обсъждане на събраните по делото доказателства. Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 59/8.01.2013 г. по т.д. № 2285/2012 г. на Софийски АС.
Осъжда ЕТ З. К. В. с фирма Н.-Д. да заплати на Т. Е.-С. сумата 960 лв. възнаграждение за един адвокат по настоящето производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: