3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 569
С., 24,06,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 10 юни две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 762 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. Р. Р. от П. против решение № 353/19.07.2012 г. по в.гр.д. № 530/2012 г. на Пловдивски АС, с което се потвърждава решение № 359/6.03.2012 г. по гр.д. № 1433/2011 г. на Пловдивски ОС, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу И. О.-П. иск по чл.19,ал.3 ЗЗД за обявяване на предварителния договор от 4.10.2010 г. за окончателен.
Ответното по касационната жалба О. е подало отговор, че същата не следва да се допуска, а е и неоснователна, като се претендират разноски по представената фактура.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че въпросите: 1. Може ли съдът да основе своите доводи само на избрани от него доказателства без да обсъди другите?, 2. Може ли неизправна страна по предварителен договор да упражни правото си по чл.19,ал.3 ЗЗД?, 3. Необходимо ли е решение на общото събрание на съдружниците по чл.137,ал.1,т.7 ТЗ за разпоредителна сделка с недвижим имот?, са решени в противоречие с практиката на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Първият въпрос, така както е формулиран, не може да обоснове приложно поле по чл.280,ал.1 ГПК. Това е така по следните съображения: Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Но е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
С обжалваното решение е прието, че искът подлежи на отхвърляне поради: 1. Неизпълнение на задълженията на ищцата за плащане по предварителния договор., 2. Липса на решение на ОС на ТД за продажба на имота, предмет на предварителния договор.
С оглед на така приетото от въззивния съд, по втория и третия въпрос на касатора е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС.
С Р 28/1.07.2011 по т.д. 207/2010 на ІІ т.о., е прието, че неизпълнението на задължението по предварителния договор и неизправността на ищеца не е пречка за упражняване на преобразуващото му право чрез конститутивния иск по чл.19,ал.3 ЗЗД, когато предварителния договор съдържа всички съществени условия за окончателния и не е развален или прекратен.
Тук следва да се има предвид и разпоредбата на чл.362 ГПК.
Според преобладаващата и най-нова практика на ВКС не е необходимо решение на ОС на О. по чл.137,ал.1,т.7 ТЗ за действителността на разпоредителна сделка с недвижим имот, собственост на дружеството.
По изложените съображения, касационната жалба попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова следва да бъде допусната до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Допуска касационно обжалване на решение № 353/19.07.2012 г. по в.гр.д. № 530/2012 г. на Пловдивски АС.
Указва на касатора в едноседмичен срок от съобщаването да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на по 1 665 лв. по сметка на ВКС. При неизпълнение производството по делото ще бъде прекратено.
След изтичане на срока делото да се докладва за насрочване или прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: