3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№886
С., 20,11,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на трети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 742/2014 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение от 19.11.2013 г. по т.д. №1490/2013 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касация – [фирма] – [населено място] лаконично е отбелязал, че постановените от съдилищата решения са правилни.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Възпроизвел е буквално част от касационната жалба, свързана с оплакването му, че съдът е следвало да обсъди заключението на вещото лице независимо от това дали го приема или не / страната не е уточнила кое от заключенията, тъй като пред първата инстанция са изслушани три различни основни заключения и едно допълнително/. След тези общи оплаквания е направено и оплакване относно зачитане на доказателствената сила на счетоводните книги.Възпроизведени са и оплакванията за неправилност на крайния извод на съда, поради неправилно възприета фактическа обстановка от него, с оглед необсъждане на събрания доказателствен материал в контекста на становището на ответника.След това са поставени въпросите : „Има ли процесуално задължение съда при обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства да не приписва на последните съдържание , което нямат” 2/ „ Надлежното отразяване на издадените от изпълнителя по договор за изработка данъчни фактури в счетоводството на възложителя и извършването на частични плащания по тези фактури от страна възложителя представляват ли признаване за съществуването и дължимостта на претендираното от изпълнителя вземане за възнаграждение по договора в пълния му размер и доказателство за точното изпълнение на договорните задължения от страна на изпълнителя…”.и др.в същия смисъл и 3/ „Има ли процесуално задължение съда да обсъжда и цени заключенията на вещите лица в съвкупност с всички останали събрани по делото доказателства…”В заключение страната е посочила че „ в подкрепа на така изложеното посочва” изброени от нея решения и определение на ВКС .
Така формулирани въпросите са общи, хипотетични, носят фактическо съдържание, свързано с твърденията на страната, а не са свързани с правните изводи на съда. За да постанови обжалваният резултат, въззивният съд е приел, че ответника по спора – сега касатор не е установил направеното от него възражение, че в качеството си на възложител по договора за изработка не е приел договорената работа. Не е установил факта, че приемо- предавателния протокол, не е подписан от него, а фактите, установени по спора установяват обратното – че работата е надлежно приета без възражения от възложителя.В тази връзка е обсъден факта на двустранно осчетоводяване на издадената фактура,в която отбелязаната с приемо- предавателния протокол работа съвпада като вид и количество, както и това, че възражение за нейното качество не е направено. Релевантността на правния въпрос се определя от това дали е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело, / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Следователно, поставените от касатора въпроси не са релевантни тъй като не са свързани с обуславящите правния резултат изводи на съда. Липсата на релевантен въпрос е основание за недопускане до касационно обжалване на решението, тъй като той определя общото основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Приложените и изброени общо решения, за които ксаторът не е изложил доводи, разрешават различни правни въпроси, които не са разрешени с обжалваното решение,поради което дори и да бъде изведен правен въпрос, те не установяват наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Нещо повече, самият касатор не е посочил някакъв обединителен критерий, по който да бъде извършена преценка за релевантността им за спора, тъй като с тези решения се разглеждат различни искове при различна фактическа обстановка. Възпроизведените от касационната / а преди това и въззивна жалба/ оплаквани за неправилност на съдебния акт са без правно значение в производството по чл.288 ГПК, тъй като се квалифицират по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако бъде допуснато касационно обжалване на решението.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.Ответникът по касация е поискал разноски, но не е установил да е направил разноски за касационното производство, поради което такива не се присъждат.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 19.11.2013 г. по т.д. №1490/2013 г. на Софийски градски съд .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: