О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 356
[населено място] ,12,05,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, второ отделение , в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 1229 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 274 ал.2 пр. второ вр. с ал.1 т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение № 48 / 10.02.2014 год. по т.д.№ 234 / 2014 год. на състав на на І т.о. на ВКС, с което , на основание чл. 280 ал.2 ГПК е оставена без разглеждане , като недопустима , касационната жалба на същата страна против решение от 27.08.2013 год. на СГС , АО , ІІІ „В” състав , по гр.д.№ 14701/2012 год. и прекратено касационното производство, с оглед цената на исковете – под законодателно предвидения минимален праг както за търговски, така и за граждански дела. Жалбоподателят е оспорил определението като неправилно , без конкретно мотивиране на основанията си за това .
Ответната страна – [фирма] – оспорва частната жалба като неоснователна и претендира възмездяване на разноски , понесени по защитата си в настоящото производство .
Върховен касационен съд,Търговска колегия,второ търговско отделение констатира,че частната жалба е подадена от надлежна страна,при спазен преклузивен срок по чл.275 ГПК и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе настоящият състав съобрази следното :
С първоинстанционното решение е частично прекратено производството по предявени от [фирма] против [фирма] обективно съединени искове , с предмет вземания ,възникнали на основание сключен между страните договор за наем, като е уважено / едва с решението / възражение за неподведомственост на спора в тази му част, поради наличие на валидно сключена арбитражна клауза . В тази му част решението е влязло в сила . В останалата им част са разгледани – частично уважени и частично отхвърлени – обективно съединени искове с правно основание чл.236 ал.2 пр. 2 ЗЗД – с цени съответно – 801,30 лв., 4 720,54 лв.,541,80 лв. и 3 354,47 лева.С въззивното решение, постановено по жалби на всяка от страните , е обезсилено първоинстанционното решение и производството прекратено, поради уважено възражение на ответника за неподведомственост на спора, на основание същата арбитражна клауза и досежно тази част от претенциите, в която част произнасянето на първоинстанционния съд едва с решението е по същество обжалвано с въззивната жалба на ответника .
За да прекрати производството , съставът на І т.о. на ВКС се е позовал на т.8 от ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС,за приложимост на разпоредбата на чл.280 ал.2 ГПК и в хипотезите на въззивно решение , с което , поради недопустимост е обезсилено първоинстанционното решение и производството прекратено .
Производството е образувано по искове,чиято цена е под законодателно предвидения за допустимост на касационното производство минимален праг от 5 000 лв. за граждански , респ. 10 000 лева – за търговски дела . Характеристиката на споровете , предмет на исковете, предпоставя търговски характер на делото, предвид качеството на всяка от страните – търговци по смисъла на чл.1 ал.2 т.1 ТЗ, както и предвид търговския характер на сключената помежду им сделка , с оглед чл.2 от договора за наем и уговореното между страните предназначение и начин на ползване на имота – във връзка с предмета на дейност на наемателя / видно от представеното извлечение по регистрацията му / . Дори да би се приело, че с оглед претендиране на обезщетение за ползване на имота , съизмеримо с платимите по същото данъци и такси за период след прекратяване договора за наем, не се касае за пряко основани на търговската сделка претенции, трайна е практиката на Върховен касационен съд за възприемане търговски характер на делото и в този случай , на основание чл.365 т.1 ГПК. Дори с оглед обезщетителния характер на претенциите да се приеме формируема от отделните компоненти на твърдените вреди обща цена на иска / което настоящият състав не споделя / размерът й отново е под минимално изискуемия праг за допустимост на касационното обжалване по търговски дела .
Основанието на постановеното от въззивния съд прекратяване на производството – в случая уважено възражение за неподведомственост на спора на съд – е ирелевантно, с оглед възприетото в т.8 на ТР № 1 / 2013 год. по т.д.№ 1 / 2013 год. на ОСГТК на ВКС принципно приложение на чл.280 ал.2 ГПК , независимо от основанието за недопустимост на производството , санкционирано с обезсилване на първоинстанционното решение и прекратяването му с въззивния акт.
Водим от горното, Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 48 / 10.02.2014 год. по т.д.№ 234 / 2014 год. на състав на на І т.о. на ВКС.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл.81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК, да заплати на [фирма] понесени в настоящото производство разноски в размер на 200 лв. – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :