5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 872
С., 19,11,2013година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети ноември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1467/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1383 от 23.11.2012 г. по т.д. №1135/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по касация – С. Т. дружество „ К.” – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел текстово чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. По основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК страната след оплакване, че съдът „ грешно е формирал вътрешното си убеждение” е поставен въпроса – „ Следва ли да се приеме, че има пълно неизпълнение…ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интересите на кредитора съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД.”. Направено е оплакване за неправилност на решението, което е определено като довод за необоснованост на изводите на съда. По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, страната след възпроизвеждане текста на нормата, е поставил въпроса – „Основателността на претенцията за разваляне на договор по чл.87, ал.3 ЗЗД обусловена ли е само от виновното неизпълнение на договора от едната страна, или е необходимо и претендиращата разваляне на договора страна също да е изправна в облигационната връзка.” Посочено е, че в мотивите на решението било прието, че е без значение по делото дали ищецът също е неизправна страна, което било в противоречие с приетото с решение №1279/99г. на ВКС. Отново е изложено разбирането на касатора, поддържано в хода на производството, относно неизправността на противната страна по договора, като са развити доводи за неправилност на изводите на съда. Поставен е и въпроса – „ Следва ли съда да извърши преценка, основаваща се на съотношение на изпълнената и неизпълнената част от договора, съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД”.Съдът бил приел, че поради пълното неизпълнение не следва да бъде обсъждано съотношението между изпълнена и неизпълнена част, което според касатора противоречало на приетото в цитираното решение на ВКС, че при тълкуването на чл.87, ал.4 съдът трябва да извърши такава преценка. По основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК е формулиран въпроса – „ Следва ли ищцовата страна по иск за разваляне на договор по чл.87, ал.3 ГПК да докаже пасивната легитимация, чрез представяне на валидни скици от служба геодезия картография и кадастър и данъчна оценка за обектите … с оглед доказване цената на иска по чл.69, т.4 ГПК”. Страната е развила оплакването си за това, че представените по делото скици имали валидност шест месеца, поради което били стари и издадени от некомпетентен орган. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му са направените оплаквания за неправилност на съдебния акт в контекста на защитната теза на страната по спора, а и те не са относими към производството по чл.288 ГПК. Без правно значение са и поставените въпроси, имащи също така характер на оплакване за неправилност на акта, тъй като поставени хипотетично намират своят директен отговор в закона, а освен това отразяват единствено поддържаната от страната защитна теза и с оглед нейните твърдения относно фактическата обстановка, но не са съобразени с решаващите изводи на съда.
Дори,обаче, да бъдат приети за релевантни тези въпроси, страната отново не би обосновала довод за наличие приложно поле на касационно обжалване, тъй като липсва установеност на допълнителния критерий.
Посоченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос/ какъвто в случая не е поставен /, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторът по това основание е поставил въпроса – „Следва ли да се приеме, че има пълно неизпълнение…ако неизпълнената част от задължението е незначителна с оглед интересите на кредитора съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД”, като е направил оплакване за неправилност на изводите на съда определено от него, като необоснованост и нарушение на материалния закон. Следователно, изобщо не е налице обосноваване на допълнителния критерий, тъй като така изложеното е относимо само към основанията по чл.281 ГПК, които са ирелевантни към хипотезите на чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК.
По основанието по чл.280, ал.1, т.2 ГПК касаторът е поставил въпроса- „Основателността на претенцията за разваляне на договор по чл.87, ал.3 ЗЗД обусловена ли е само от виновното неизпълнение на договора от едната страна, или е необходимо и претендиращата разваляне на договора страна също да е изправна в облигационната връзка.” Така поставения въпрос е общ и хипотетичен, а отговора му, доколкото е свързан с конкретно дело, с оглед преценката за изправност на страните по него,в какъвто смисъл е развития от касатора довод, винаги е обусловен от конкретните установени факти. В случая, за да обоснове твърдяното от нея противоречие, страната некоректно е извадила от контекста на мотивите част от изречение, като по този начин е поддържала, че съдът бил приел, че е без значение това дали ищеца е неизправна страна по договора. А в мотивите си решаващият състав е обосновал,че е без правно значение не това дали ищеца е изправна страна , а оплакването на въззивника за това, че противната страна е неизправна поради декларирането на ищеца, че е единствен собственик на имота, а било констатирано вписана искова молба по чл.108 ЗС, тъй като по делото са представени доказателства, че решението по тази искова молба е влязло в сила, а освен това регистъра за тежести е достъпен за заинтересованата страна. Или този мотив не формира решаващ извод на съда, а съставлява отговор на оплакването на въззивника, направено и пред първата инстанция, която е констатирала, че тъй като този довод не е свързан с изпълнението по договора, той не може да бъде обосноваващ извод за неизправност на ищеца/ с въззивното решение е препратено и към тези мотиви/. Т.е. не е налице твърдяното противоречие. Такова липсва и по въпроса „ Следва ли съда да извърши преценка, основаваща се на съотношение на изпълнената и неизпълнената част от договора, съгласно чл.87, ал.4 ЗЗД”, тъй като в тази връзка съдът е приел пълно неизпълнение на договора, т.е. липсва възможност за сравнение между изпълнена и неизпълнена част в какъвто смисъл ВКС е тълкувал и приложил разпоредбата н чл. 87, ал.4 ГПК Следва да се отбележи, че касаторът е поддържал противоречие, което е обосновано не с противоречивото разрешаване на конкретния правен въпрос, а с оплаквания за незаконосъобразност на изводите на съда, изведени от неправилно възприета, според страната, фактическа обстановка с оглед оплакването за необсъждане на определени твърдяни факти и с наведени възражения по основателността на иска. Така е мотиривирал и изложението си касатора, като е обосновавал единствено оплакванията си за неправилност на решението, а те са ирелевантни спрямо основанията по чл.280, ал.1 т.1 – 3 ГПК, тъй като се квалифициран по чл.281 ГПК и се разглеждат само ако решението бъде допуснато до касационно обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставяне на ирелевантен за правните изводи на съда въпрос, нито лаконичните оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд, нито оплакванията за допуснати процесуални нарушения, които нямат относимост към производството по чл.288 ГПК. Страната не е поставила правен въпрос по чл.280, ал.1 ГПК, нито е сочила доводи съобразени с така очертаната дефинитивност на основанието, поради което и не обосновава валиден довод за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да се присъдят направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1383 от 23.11.2012 г. по т.д. №1135/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на С. Т. дружество „К.” – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: