О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 14
[населено място] 07.01.2014
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на втори декември , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 2505 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Едноличен търговец П. И. К. , с фирма „ П. – П. И. „ , против решение № 114 / 11.01.2013 г. по т.д.№ 2802 /2012 год. на Софийски апелативен съд , ТО, 6 състав , с което потвърдено решение № 1356 / 15.12.2011 год. по т.д.№ 1347 / 2009 год. на СГС, ТО , VІ – 10 състав .С последното са отхвърлени , като погасени по давност, предявените от П. И. К., действаща като ЕТ „ П. – П. И. „ обективно кумулативно съединени искове по чл. 79 ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ал.1 ЗЗД , против ответника Столична община . Касатората оспорва правилността на въззивното решение ,като постановено в противоречие с материалния закон – чл.115 ЗЗД . Счита, че въз основа законовата разпоредба не може да бъде обоснован извод, че предявяването на частичен иск изключва спирането на погасителната давност за цялото вземане , какъвто извод е споделил въззивният съд. Намира, че съдът неправилно се е позовал на съдебна практика относима само към прекъсването на погасителната давност за вземане , предявено по частичен иск и с оглед приложението на чл. 117 ЗЗД . В изложението по чл. 284 ал.3 вр. с чл. 280 ал.1 ГПК, касаторката формулира следния материалноправен въпрос : Предявяването на частичен иск и неговото уважаване спира ли погасителната давност и за непредявената със същия част от вземането ? Въпросът е заявен в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.3 пр.1 ГПК – отговорът на същия е от значение за точното прилагане на закона . По същество касаторът тълкува разпоредбата на чл. 115 б.”ж” ЗЗД и конкретно понятието „ вземане „ в същата, като индивидуализирано единствено по своето основание и независимо от размера , в който се предявява в конкретното исково производство .Последният предопределя цената на иска, но тя според касатора не е приложим от чл.115 б. „ж” ЗЗД критерий , за разлика от прекъсването на давността , съгласно чл. 116 ЗЗД . В обосноваване допълнителния селективен критений по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК сочи следните решения , задължителна и казуална съдебна практика : реш. № 610 / 09.12 2008 год. по т.д.№ 391 / 2008 год. на ВКС, І т.о. на ВКС / на което се е позовал и въззивния съд / , реш.№ 210 / 2010 год. по гр.д.№ 1010 / 2010 год. на ГК на ВКС , реш.№ 13 / 07.02.2009 год. по гр.д.№ 5656 / 2007 год. на ІІ г.о. на ВКС и реш.№ 22 / 14.07.2010 год. по т.д.№ 428 / 2009 год. на І т.о. на ВКС . Изрично подчертава противоречието в отговора на поставения материалноправен въпрос между първото и последното решения , макар постановени по различни от настоящия правни въпроси .
Ответната страна – Столична община – не е подала отговор на касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт .
За да се произнесе по допустимостта на касационната жалба настоящият състав съобрази следното :
За да отхвърли предявените от касатора искове против Столична община, въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния, че същите са погасени по давност / както специалната по чл. 111 б.”в” ЗЗД, така и общата по чл. 110 ЗЗД / , течаща от настъпване изискуемостта на вземанията от главници / при липса на спор между страните относно момента й – периода от 30.04.1999 год. до 15.04.2001 год. / и изтекла до предявяването на исковете – 29.07.2009 г. , тъй като предходното предявяване и уважаване на частични искове за същите вземания , нито спира, нито прекъсва погасителната давност за непредявената с тях останала част от вземанията – предмет на настоящото производство . Съдът е споделил приложимостта на разрешението , дадено с реш. № 610 / 09.12. 2008 год. по т.д.№ 391 / 2008 год. на ВКС, І т.о. на ВКС . С оглед погасяване исковете за главниците по давност , на основание чл. 119 ЗЗД са отхвърлени акцесорните претенции за мораторна лихва върху претендираните суми .
С оглед решаващия извод на въззивния съд, формулираният от касаторката материалноправен въпрос покрива общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК вр. с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – отговор на същия е включен в предмета на спора и обусловил изхода му . Не се явява обоснован, обаче , допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 на преждецитираното тълкувателно решение. Посочените от касатора решения не обосновават извод за неяснота на чл.116 б.”ж” ЗЗД , обусловила наличие на противоречива съдебна практика в отговор на поставения материалноправен въпрос, нито е обосновано наличието на непротиворечива , но подлежаща на преодоляване с оглед изменения на законодателството или развитието на обществените отношения съдебна практика в отговор на същия . Р.. № 610 / 09.12. 2008 год. по т.д.№ 391 / 2008 год. на ВКС, І т.о. на ВКС , постановено по реда на чл. 290 ГПК , дава изричен отговор в смисъла, възприет и от въззивната инстанция . Същият е възприет и в реш.№ 63 / 28.05.2010 год. по т.д.№ 637 / 2009 год. на І т.о. на ВКС , както и в цитираното от касатора реш.№ 210 / 2010 год. по гр.д.№ 1010 / 2010 год. на ГК на ВКС. Р.. № 22 / 14.07.2010 год. по т.д.№ 428 / 2009 год. на І т.о. на ВКС е неотносимо към настоящата хипотеза и не конфронтира с преждепосочените, тъй като дава отговор на въпроса за прекъсване и спиране на погасителната давност при предявен, но не като частичен иск , последващо изменен досежно размера , с увеличение по реда на чл. 116 ГПК / отм. /. Касаторът цитира изолирано части от мотивите на решението , в несъответствие с общия контекст в който са изложени , а именно : предявен , индивидуализиран по основание и размер иск , последващо изменен, чрез увеличение на размера, в който единствено смисъл е сочена като ирелевантна, относно приложението на чл. 116 б.”ж” ЗЗД , цената на иска. В конкретната хипотеза съдът е съобразил, че ищецът е целял да предяви цялото си вземане на посоченото основание / непредявявайки иска като частичен / , но поради опущение, грешка , необходимост от допълнителни доказателства за установяване конкретния му размер , е предприел последващо увеличение по реда на чл. 116 ГПК / отм. /. От значение в случая , очевидно се явява , демонстрираната от ищеца субективна представа , че предявява иск за цялото си вземане . Изолираното разрешение в реш.№ 13 / 07.02.2009 год. по гр.д.№ 5656 / 2007 год. на ІІ г.о. на ВКС , още повече при недостатъчна яснота на мотивите относно приложението на чл. 116 б.”ж” ЗЗД , с оглед характеристиката на претендираното вземане – произхождащо от правно основание , осъществявало се в продължителен период от време и при уважено възражение за погасяване по давност , изтекла преди предявяването на иска , не дава основание за извод относно съществуващо противоречиво разрешение на материалноправния въпрос, съобразявайки преждецитираната , последваща го , еднозначна , задължителна съдебна практика : реш. № 610 / 09.12. 2008 год. по т.д.№ 391 / 2008 год. на ВКС, І т.о. на ВКС , реш.№ 63 / 28.05.2010 год. по т.д.№ 637 / 2009 год. на І т.о. на ВКС , а също реш. № 589 / 23.06.2008 год. по т.д.№ 211 / 2008 год. на ТК , ВКС .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 / 11.01.2013 г. по т.д. № 2802 /2012 год. на Софийски апелативен съд , ТО, 6 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :