О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 808
[населено място] ,28,10,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение,в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и четиринадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1017 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № V- 150 / 28.11.2013 год. по гр.д.№ 1973 / 2013 год. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 113 / 17.06.2013 год. по гр.д. № 1010 / 2012 год. на Районен съд Карнобат.С потвърденото първоинстанционно решение са отхвърлени предявените в обективно кумулативно съединение искове на касатора против [фирма] , с правно основание чл. 327 ал.1 ТЗ – за сумата от 14 081,04 лева – цена по твърдяна от ищеца за сключена с ответника търговска продажба, както и с правно основание чл.86 ал.1 ЗЗД – за сумата от 3 762,60 лева – обезщетение за забава в издължаването на главницата,за периода 11.03.2010 год. – 10.10.2012 година.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено в противоречие с материалния закон – чл. 327 ал.1 ТЗ,по отношение решаващия извод на съда, че от съвкупната преценка на доказателствата не се установява сключен между страните договор за търговска продажба.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба,като не намира обосновано основание за допускане на касационното обжалване,предвид непокриване на общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК – формулираният въпрос няма характеристиката на правен, тъй като не е включен в предмета на произнасяне на съда и отговор на същия не е обосновал решаващия му извод за недоказано между страните правоотношение по търговска продажба .
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим ,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът претендира цена по търговска продажба на препарати за растителна защита и торове,като основава претенцията си на едностранно издадена от него в качеството на продавач , неподписана от представител на ответника, в качеството на купувач и неустановена за осчетоводена от ответното дружество фактура за вземане в размера на главницата,цена на доставени според фактурата 90л. Лаудис, 100 л. Трофи супер , 100 л. Либеро 50 СК и 60 л. Фуроре С.Представя и два броя приемо-предавателни протоколи ,съответно от 16.04.2009 год. – за предадено от представител на ищеца на представител на ответника количество от 100 л. хербицид „ Трофи Супер „ , като страните фигурират с качествата си на „ възложител „/ ищеца / и „изпълнител” / ответника / и протокол от 30.09.2004 год. – за предадени от представител на ищеца на представител на ответника 100 л. Либеро СК 50 и 60 л. Фуроре С, без от документа да е установимо основанието на предаването . Протоколите предхождат съставянето на процесната фактура, предявена на ответника и получена от същия на 19.03.2010 год. и по твърдение на самия ищец върната му – неподписана и без последвало плащане – на 25.03.2010 година.Ответникът се е защитавал с довода, че между страните съществува единствено правоотношение по договор за изработка – за производство на незаготвени семена от хибридна царевица , по което ищецът е възложител, а ответника – изпълнител, но съгласно чл.12 на същия договор в тежест на изпълнителя е осигуряването на средствата за третиране и защита в обезпечаване желаната продуктивност на хибридния посев,респ. разходите за това, като не е възлагал доставка на ищеца.Оспорва сключването на договор за търговска продажба на сочените във фактурата препарати и торове и твърди,че се е противопоставил на предаването им с горепосочените приемо-предавателни протоколи веднага след узнаването, за което са събрани свидетелски показания.
Въззивният съд е потвърдил правилността на мотивите на първоинстанционния, препращайки на основание чл.272 ГПК към тях . Първоинстанционният съд е приел, че изпращането на фактурата и предходно съставените приемо-предавателни протоколи, доколкото последните установяват получаване на стоката, но не и цена на доставката и такава е предявена едва с фактурата, надлежно върната,не са достатъчни доказателства за обосноваване на извод за сключена между страните търговска продажба в съответствие със съществените условия на сделката,залегнали в процесната фактура / неприета цена /. Приел е, че няма основание да приложи и разпоредбата на чл. 326 ал.2 ТЗ – цена,обикновено платима по времесключването на договора за продажба , за същия вид стока и при подобни обстоятелства. В допълнение въззивният съд е посочил,че представените приемо-предавателни протоколи установяват единствено фактическо предаване на съответните препарати и торове / с изключение на 90 л.Лаудис /,но не и основанието за това.Позовал се е на установеното със свидетелски показания противопоставяне на законния представител на ответното дружество, като е мотивирал липса на изискуема от закона задължителна писмена форма на извършеното противопоставяне , очевидно / макар и без посочване на разпоредбата / мотивирайки неприложимост на чл.301 ТЗ по отношение обвързване страните със сделка по търговска продажба.
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът е поставил единствено въпроса : Дължи ли се плащане на цената на получена стока, при условията на чл.292 ТЗ,когато стоката е фактурирана при доставчика,изпратена на получателя и върната от последния обратно, без да е подписана, при положение че страните – търговци са в трайни търговски отношения ? . Въпросът е обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с решение постановено по чл. 290 ГПК № 166/17.01.2013 год. по т.д. № 636 / 2011 год. на състав на І т.о. на ВКС.
Така формулиран въпросът игнорира значението на съставените приемо-предавателни протоколи и се ограничава до възможността да се обоснове извод за сключена търговска продажба единствено от факта на трайни търговски отношения между страните – какъвто довод изобщо не е противопоставян и разглеждан от съдилищата, отправянето на оферта за сключването му с издаването на едностранно изготвена от продавача фактура и приложението на чл.292 ал.1 ТЗ,с оглед периода до манифестираното противопоставяне на купувача – в случая на 25 март 2009 год.,при получена на 19.03.2009 год. фактура – с факта на връщането й на продавача. Въззивният съд,вкл. съобразявайки мотивите към които е препратил съгласно чл.272 ГПК,не е обосновавал отхвърлянето на иска с извод за неприложимост на чл.292 ал.1 ТЗ,поради изрично противопоставяне на купувача на офертата на продавача в съответствие с изискването на разпоредбата за манифестиране несъгласие веднага , респ . не е разсъждавал дали срокът от 19 до 25 март 2009 год. кореспондира на изискването за незабавно противопоставяне . В този смисъл , поставеният правен въпрос не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Независимо от последното, не се явява обоснован и допълнителния селективен критерий с цитираното съдебно решение, което е по приложението на чл.301 ТЗ по отношение на осчетоводена от ответника данъчна фактура,изходяща от ищеца / установено при служебно запознаване с определение № 561 от 06.07.2012 год. за допускане на касационното обжалване, доколкото правният въпрос не е изрично възпроизведен в постановеното решение/.Макар непосочвайки изрично чл.301 ТЗ,въззивният съд действително е мотивирал решението си с приложението на разпоредбата ,но обосноваването на допълнителния селективен критерий следва да обслужва обоснован общ селективен критерий за допускане на касационното обжалване и не може да бъде самостоятелно основание за последното.Още повече, че точното приложение на чл.301 ТЗ следва да бъде съобразено по отношение твърдяното от ищеца правоотношение по търговска продажба, за което, като предявено на ответника основание, се сочи единствено съставената фактура,не и приемо-предавателните протоколи, с които правилно съдът е приел, че не е манифестирано такова правно основание на доставянето / напротив първият дори сочи страните с качества на страни по договор за изработка / . Противопоставянето, прието за установено с показанията на разпитания свидетел е противопоставяне по отношение получаването на стоки без основание и не съставлява противопоставянето по отношение на твърдяната от ищеца търговска продажба. По отношение на това основание имаме директно манифестирано несъгласие за сключването на договора за търговска продажба / с връщането на изпратената фактура единствено съдържаща съществения елемент „цена” / и изобщо неприложим фактически състав на чл.301 ТЗ, тъй като не се касае за действие на лице без представителна за търговеца – купувач власт досежно сключването на продажбата .Цитираното съдебно решение – задължителна за въззивния съд съдебна практика – макар формално да упоменава и нормата на чл. 292 ТЗ, не формулира отговор по приложението на същата и е напълно неотносимо.
Водим от горното, Върховен касационен съд ,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № V- 150 / 28.11.2013 год. по гр.д.№ 1973 / 2013 год. на Бургаски окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] , на основание чл. 81 вр. с чл. 78 ал.3 ГПК , да заплати на [фирма] разноски за настоящото производство, в размер на 500 лева – адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :