3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 162
С., 25,02,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 18 февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 10 /2013 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
С решение № 239/9.10.2012 г. по в.т.д.н. № 171/2012 г. на ВТАС се потвърждава решение № 20/4.05.2012 г. пот.д. № 10/2012 г. на Ловешки ОС, с което по молба на И. О.-В. е обявена неплатежоспособността на длъжника Ф. Е.-Л. с начална дата 31.12.2008 г., открито е производство по несъстоятелност, назначен е временен синдик и е определена дата на първото събрание на кредиторите.
Против решението са подали касационни жалби и двете страни. Кредиторът го обжалва в частта за началната дата, а длъжникът изцяло.
Постъпил е писмен отговор от И. О., че не е достатъчно длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни, т.е. невъзможност за плащане, като действителното икономическо състояние на длъжника се преценява след анализ на събраните затова доказателства.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
І. По касационната жалба на И. О. в частта за началната дата на неплатежоспособността.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че материалноправният въпрос е: Може ли да се определи начална дата, към която вече е налице обективна невъзможност за търговеца да изпълнява задълженията си, при данни за трайно спиране на плащанията в предходен период от време?, а процесуалноправният въпрос е неизпълнението от съда на задължението му по чл.621а,ал.1,т.2 ТЗ за установяване по свой почин на факти и събиране на доказателства. И по двата въпроса произнасянето било в противоречие със задължителна практика на ВКС, а условия на евентуалност-нямало съдебна практика и тълкуването на чл.608 ТЗ ще допринесе за точното прилагане на закона и тълкуване на правото.
Така формулираният въпрос всъщност не противопоставя така направените в него разграничения, и е фактически, а не правен, защото е въпрос на фактите по делото и доказването им. Конкретните дати са свързани с определени белези на неплатежоспособността, съобразно данните във всеки конкретен случай. Същественото е, че състоянието на неплатежоспособност е обективно, но определянето на началната дата е от значение по-скоро за съпътсващите искове/способи за попълване масата на несъстоятелността, отколкото за същинското производство по несъстоятелност.
Не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС. С представеното от касатора Р № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на ІІ т.о. е прието, че неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и за да е налице такова състояние, не е достатъчно длъжникът да не плаща изискуемо парично задължение, а да не е в състояние да го изпълни, т.е. невъзможност за плащане, като действително икономическо състояние на длъжника.
По чл.280,ал.1,т.3 ГПК всъщност няма въпрос и изложение. Бланкетното позоваване на законовия текст, не обосновава приложно поле на касационно обжалване. Няма доводи съобразно т.4 ТР 1/2009 г. ОСГТК, съгласно която смисълът на чл.280,ал.1,т.3 ГПК формира общо правно основание за допускане на касационно обжалване.
Постановяването на всеки съдебен акт по същество на даден гражданскоправен или търговски спор императивно се предпоставя от съвкупната преценка на всички доказателства и доводи на страните, която решаващия съд е длъжен да прави по вътрешно убеждение. Затова е недопустимо отъждествяването на евентуално нарушение на това съдопроизводствено правило, което би представлявало едно от основанията по чл.281,т.3 ГПК за касиране на неправилно въззивно решение, с предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК, обуславящи приложно поле на касационно обжалване.
Позоваването в евентуалност на чл.280,ал.1,т.1 и 3 ГПК е недопустимо, а нормата на чл.608 ТЗ не се нуждае от тълкуване, тъй като не е непълна или неясна по смисъла на чл.5 ГПК и има константна съдебна практика.
ІІ. По касационната жалба на Ф. Е..
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени два въпроса: 1.Дали за определяне на неплатежоспособност е достатъчно установяване на неплащане на изискуемо парично задължение или това е състояние на невъзможност за изпълнение?, 2. Следва ли съдът да установи конкретно реалната стойност на всички собствени активи на длъжника, и на каква стойност-балансова или реална?, за които били налице и трите предпоставки на чл.280,ал.1 ГПК.
Твърдяното противоречие не е налице. И този касатор се позовава на вече обсъденото решение на ІІ т.о. и затова следва да се има предвид изложеното по горе.
Активите на длъжника се изчисляват по балансова стойност от вещите лица, както и в обжалваното решение.
Възприемането на фактическата обстановка от решаващия съд, както и тълкуването на закона, не представляват основания за допускане на касационно обжалване, а са относими към евентуалната неправилност на обжалвания съдебен акт по смисъла на чл.281,т.3 ГПК.
Наличието на задължителна съдебна практика по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК изключва приложно поле по т.2 и 3
По изложените съображения, касационните жалби не попадат в приложното поле на чл.280,ал.1 ГПК и затова не следва да се допускат до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 239/9.10.2012 г. по в.т.д.н. № 171/2012 г. на Великотърновски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: