5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 281
С., 14,07,2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №3703/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Г. Г. от [населено място] против решение №4206 от 07.06.2013 г. по т.д. № 9089/2012 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касационната жалба-П. АД – [населено място] е на становище,че касационната жалба е частично недопустима- по отношение, предявения частичен иск за обезщетение на реално претърпени вреди, надвишаващи размера на претендираната неустойка в размер на 2000евро,с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Поддържал е още, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване в останалата обжалвана част.Развити са и доводи за неоснователност на подадената касационна жалба. Претендирани са разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Пред Софийски районен съд са били предявени в обективно съединение – иск с правно основание чл.92, ал.1 , пр.1-во ЗЗД – за сумата 10000евро- претендирана като неустойка по чл.7 от договор за наем на сейф и предявен частично иск с правно основание чл.92, ал.2 ЗЗД вр. чл.79,ал.1 пр.2-ро ЗЗД – за сумата 2000евро – претърпяна реално имуществена вреда. Така предявените искове са били отхвърлени от първостепенния- Софийски районен съд, чието решение е потвърдено с обжалваното решение на Софийски градски съд. При тези фактически данни основателно е възражението направено от ответника по касация за недопустимост на иска с цена 2000евро, който с оглед разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК не подлежи на касационно обжалване. Следователно, в тази част касационната жалба подадена срещу въззивното решение, с което е потвърдено решението на първостепенния съд за отхвърляне на този иск следва да бъде оставена без разглеждане.
В останалата част, по отношение на иска по чл.92,ал.1 ГПК касационната жалба следва да бъде разгледана по реда на чл.288 ГПК.
С представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че са налице основанията по чл.280, ал.1 т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпросите – първият: „свързан с приложението на чл.154ГПК…, а именно въпросът за разпределение на доказателствената тежест при иск с правно основание чл.79, ал.1, във връзка с чл.605 ТЗ” и вторият „относно начина по който може да се ангажира отговорност на банката под формата на обезщетение за вреди от неизпълнение на задължение на банката по договор за наем на банкова касета при необявено от ползвателя съдържание.”По първият въпрос страната е заявила, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като е изброила решения на ВКС и е обобщила съдържанието им като указващо, че всяка от страните е длъжна да установи твърдяните от нея факти и обстоятелства, на които основава своите искания и възражения.В тази връзка страната е изложила своето разбиране за това, че в случая банката носела доказателствена тежест по отношение на факта, че ищецът не е съхранявал в касетата парични средства или вещи.По отношение на втория въпрос, касаторът е посочил, че била налице „оскъдна практика„ – посочено е решение на БлОС, за което страната е сочила, че липсва фактически идентитет с разглежданото, тъй като били налице други факти и определение на ВКС, за което счита, че е относимо към разглеждания случай. Така е направен извода, че този въпрос попадал „ в хипотезата на чл.280, ал.1 т.3 ГПК”, който е мотивиран с кратко развитото разбиране, че нямало как да има доказателства за съдържанието на сейфа, поради спецификата на „ достъпа до банковата касета”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Формулираният от него въпрос, свързан с приложението на чл.154 ГПК във връзка с чл. 79,ал.1 ЗЗД, вр. чл.605 ТЗ е ирелевантен като свързан с иска по чл.79, ал.1 ЗЗД, спрямо който, както вече бе обосновано, касационното производство следва да се прекрати на основание чл.280, ал.2 ГПК.
Вторият поставен въпрос не отговаря на критерия по чл.280, ал.1 ГПК, с оглед разясненото му съдържание с т.1 на ТРОСГТК №1/09г., според което правният въпрос следва да бъде включен в предмета на спор и да е обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело.В случая поставеният въпрос съдържащ искане за указване на начин на защита на спорното материално право не може да има такава характеристика, тъй като е хипотетичен и не е свързан с правните изводи на съда, обусловили обжалвания от страната резултат. Още повече, че чрез счетените от съдилищата за допустими искове се упражнява именно такава защита като е търсена отговорността на банката за причинените вреди. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Страната по така поставения въпрос не е заявила и валидни доводи по допълнителния критерий определен от нея като основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доколкото е поддържала наличие на противоречие с определение на ВКС, постановено по реда на чл.288 ГПК и макар и същото да не е относимо към това основание, следва да се отбележи че то не обосновава соченото противоречие, тъй като не обективира изобщо практика – постановено е по реда на чл.288 ГПК и с него не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата, нито поставянето на хипотетичен въпрос, намиращ своят отговор в правната теория и практика. Без правно значение е и общо направеното оплакване за неправилност на решението, което по принцип е неотносимо към производството по чл.288, тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване. Няма относимост и разбирането на страната относно невъзможността й да докаже твърдяните от нея факти, тъй като действащият процесуален ред съдържа редица възможности, с които страните могат да установят успешно твърденията си..
С оглед изложеното, в обсъжданата част решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.На основание чл.87, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1872лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Т. Г. Г. от [населено място] против решение №4206 от 07.06.2013 г. по т.д. № 9089/2012 г. на Софийски градски съд, в частта с която е потвърдено решение от 30.03.2012г. по гр.д. 5380/11г. на Софийски районен съд, в частта му, с която е отхвърлен предявения от Т. Г. Г. против П. АД – [населено място] частичен иск за заплащане сумата 2000евро- обезщетение за вреди от договорно неизпълнение.
В тази част определението подлежи на обжалване пред друг тричленен състав в седмичен срок от съобщенията.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №4206 от 07.06.2013 г. по т.д. № 9089/2012 г. на Софийски градски съд в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА Т. Г. Г. от [населено място] да заплати на П. АД – [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1872лв.
Определението не подлежи на обжалване в частта, с която не се допуска касационно обжалване и в частта за разноските.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: