3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 779
С., 28,11,2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №1206/2011 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] / в несъстоятелност/ против решение № 1398 от 25.07.2011 г. по т.д. № 599/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. По същество счита жалбата за неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, дружеството – касатор, чрез своят процесуален представител е посочил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК.Посочено е, че правния въпрос, който бил от значение за делото бил –„ Как и по какъв начин общото събрание на акционерите следва да установи наличието на необходимия кворум за провеждане на събранието.” Страната лаконично е посочила, че вписването на акционерите в книгата на акционерите се извършва след заявяване на правата им пред дружеството и представяне на притежаваните от тях акции- изброени са решения на ВКС. Направен е извод, че съдът „неправилно” в противоречие с практиката на ВКС и „ материалния закон” бил приел, че не можело да се направи извод, че събранието е проведено при необходимия кворум.Лаконично е посочено и това, че поставените въпроси били от съществено значение не само за решаване на спора, но и „ представляват проблем в теоретичен и практически аспект”. Така е обосновано наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Други доводи не са развити.
С така депозираното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът не обосновава довод за наличие предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК. Същият не е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, съобразно изискването на чл.280, ал.1 ГПК, който следва да бъде свързан с решаващия извод на въззивния съд, обусловил обжалвания резултат. Този извод произтича от това, че поставените от него въпроси са фактически, а не правни и не са свързани с решаващите изводи на въззивния съд Липсата на правен въпрос обосновава извод за неоснователност на искането за допускане до касационно обжалване на определението, тъй като той съставлява общо основание по смисъла на текста и неговата ясна и точна формулировка е задължение за жалбоподателя – изрично т.1 ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г. Но дори и тези въпроси да се приемат за релевантни, то страната би установила само наличие на общото основание.
Касаторът не обосновава и поддържаната като установена от него хипотеза на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е сочил задължителна практика в противоречие, с която въззивния съд е разрешил конкретен правен въпрос – т.2 ТРОСГК на ВКС на РБ № 1 / 2009г. Решенията цитирани от него са относими към хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК и разглеждат различни фактически обстоятелства, предполагащи различни правни изводи. А и въззивния съд не е приемал в своите мотиви нещо различно от изведения от касатора от тези решения мотив във връзка с вписването на акционерите и правния характер на това вписване, нито е приемал обратното с обжалваното решение, дори и противоречието да се търси в контекста на интерпретацията на мотивите, дадена от касатора.
Доводите за неправилност на изводите на съда, така квалифицирани и разгледани и от страната са ирелевантни към производството по чл.288 ГПК.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, изисква обосноваване от страна на касатора, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е нито възпроизвеждане текста на основанието, нито кратките й оплаквания за неправилност на изводите на съда, в контекста на нейното становище по процесуалноправния спор, нито лаконичното твърдение че „ поставените въпроси представлявали проблем в теоретичен и практически аспект от гледна точка на правната наука.”
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1398 от 25.07.2011 г. по т.д. № 599/2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: