3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 960
С., 11,12,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на втори декември две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1840/2013 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] против решение №1450 от 14.12.2012 г. по т.д. №1418/2012 г. на Пловдивски апелативен съд .
Ответниците по касация –С. А. В. и И. Т. В. и двамата от [населено място] са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,касаторът е поддържал, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, като съдът се е произнесъл по „ съществен процесуалноправен въпрос” – „ приложение на разпоредбата на чл. 235,ал.2 вр. чл.272 ГПК”. Страната е конкретизирала като е формулирала – „ Следва ли въззивният съд, съгласно разпоредбата на чл.235,ал.2 от ГПК да обсъди всички наведени от жалбоподателя доводи във въззивната жалба…”.Развити са подробни оплаквания във връзка с неправилност на изводите на съда за приемане на изводите на първостепенния съд, без да обсъди всички доводи във въззивната жалба и по конкретно довода за това, че били налице два договора между странните и това, че неизпълнение на договора за строителство за третия етаж не води до неизпълнение на договора за прехвърляне правото на строеж. Посочено е, че този извод на съда противоречал на приетото с решение №383/12г. на ВКС, ІІІ г.о., от което е възпроизведена част, с която е мотивирано това, че съвпадането на фактическите и правни изводи не освобождава въззивният съд от обсъждане на доводите на жалбоподателя за неправилност на първоинстанционното решение.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Той не е формулирал материалноправен, респективно процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, който се дефинира като такъв, включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело / т.1 на ТРОСГТК на ВКС на РБ №1/2009г./. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване. Поради така обоснованата със задължителна практика дефинитивност на общото основание без правно значение за установяването му е общия хипотетичен въпрос – за приложението на процесуалноправни норми-чл.235, ал.2 и чл.272 ГПК. Но дори и този въпрос да бъде приет за релевантен, то не се установява допълнителния критерий за допускане на касационно обжалване.Основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, на което се позовава касатора, предполага доводи за това, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен правен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК/ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочени от касатора конкретно актове на ВКС, респ. ВС и излагане на доводи свързани с наличие на такова противоречие. В случая касаторът е заявил, че е налице противоречие по поставения въпрос разрешен с приложения акт на ВКС, поради това, че съдът не бил обсъдил неговите доводи в сезиращата ПАС въззивна жалба относно това, че между страните били сключени два договора и неизпълнението на единия не водело до неизпълнение на другия. С оглед приложението на чл.272 ГПК, въззивният съд е възприел мотивите на първостепенния съд само досежно извода за неизпълнение на договора в предвидения срок, с оглед очертаните насрещни престации в облигаторната връзка. Т.е. направил е свои самостоятелни изводи за вида на тази връзка, като е очертал насрещните задължения и подробно е развил своите съображения за основателност на предявения иск. Тези негови самостоятелни изводи всъщност, съставляват и решаващите му мотиви по отношение както на приетата фактическа обстановка с оглед събрания доказателствен материал, така и по отношение на правния извод, който следва от тази фактическа обстановка. Доколкото този извод е направен и от първостепенния съд, то той е мотивирал състава на въззивния съд да остави решението в сила / изрично в мотивите/. Следователно, въззивният съд не е приемал нищо, което да е в противоречие с направения от ВКС извод в сравнявания съдебен акт и доколкото във връзка с оплакванията във въззивната жалба същият както вече бе посочено е изложил свои мотиви относно създадената облигаторна връзка между страните, т.е. той е отговорил на направеното оплакване на касатора относно насрещните им задължения, се налага извод не само за фактическа необоснованост на довода, но и за неговата неотносимост към основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, доколкото не само липсва противоречие но не е налице и релевантен въпрос свързан с решаващите изводи на състава. .Въпросът за правилността на така приетото, в каквато насока са и оплакванията на касатора е ирелевантен към производството по чл.288 ГПК тъй като се квалифицира по чл.281 ГПК и се разглежда само ако бъде допуснато касационно обжалване.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1450 от 14.12.2012 г. по т.д. №1418/2012 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: