2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 442
С., 21,05,2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 20 май две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 647 /2012 год.
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Я. и К. М. против решение № 1592/20.07.2011 г. по гр.д. № 873/2011 г. на Софийски АС, с което се потвърждава решение № 5974/9.12.2010 г. по гр.д. № 5019/2008 г. на СГС, с което са отхвърлени предявените от всеки от двамата касатори срещу У. АД-С. искове по чл.405-отм.ТЗ във вр. с чл.80,ал.1 ЗЗ-отм. и чл.86 ЗЗД, за заплащане на обезщетение за вреди от смъртта на майка им, както и за техните травматични увреждания и лечението им.
Не се спори по фактическата обстановка, че при ПТП на 22.11.2003 г. ищците са пътували в л.автомобил, собственост на Б. Е. и управляван от баща им, като при катастрофата почиват двамата им родители и самите братя са пострадали. Установено е, че нарушения на правилата за движение по пътищата са били допуснати само от бащата на ищците.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК са поставени следните два въпроса: 1. Явява ли се по чл.80,ал.2 ЗЗ-отм. застрахован водач на МПС, който няма ЗГО? и 2. Считат ли се за трети лица по чл.80,ал.2 ЗЗ-отм. роднините по права линия на водача, който не е страна по ЗГО? Твърди се, че е налице основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК, тъй като нямало съдебна практика.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Само така мотивираното основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК-с липса на съдебна практика, без други доводи по смисъла на т.4 ТР 1/2009 ОСГТК, не може действително да обоснове допускане до касационно обжалване, тъй като е налице задължителна съдебна практика по т.1, която опровергава твърдението за липса на практика по смисъла на т.3.
С решение № 165/16.02.2010 г. по т.д. № 211/2009 г. на ВКС-І т.о. е прието следното: Разпоредбата на чл.257,ал.3 КЗ, която са отнася до задължителната ЗГО на автомобилистите, е категорична, че за трети лица са смятат “всички лица с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди”, но към датата на процесното ПТП е бил в сила чл.80,ал.2 ЗЗ, отричащ качеството на трето лице на водача на МПС, а също така и на съпрузите, както и на роднините по права линия до втора степен включително на застрахованите, т.е. на изброените в първата точка на чл.77,ал.1 от този специален закон лица: собствениците, ползвателите, държателите на МПС, регистрирани н страната.
Същественото е, че крайният извод на решаващият съд не е в противоречие с тази задължителна практика. Има цитирана практика и от първоинстанционния съд- Р 556/4.10.2005 по т.д. 42/2005 г. на ВКС-ТК.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.3 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Не допуска касационно обжалване на решение № 1592/20.07.2011 г. по в.гр.д. № 873/2011 г. на Софийски АС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: