3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 182
С., 04.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 245/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] -гр.С. против решение № 1694 от 04.11.2011 г. по т.д. № 327/2011г. на Софийски апелативен съд .
Ответникът по касация – [фирма]- [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК и обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Развити са доводи по същество, като е обоснова неоснователност на жалбата.Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК.
С представеното, в резултат на проведено производство по чл.285 ГПК, изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, след като е възпроизвел текстово нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК е интерпретирал диспозитива на обжалвания акт. Направил е оплакване за неправилност на решението, поради това, че въззивния съд не бил разгледал отношенията между страните „ през призмата на ЗАСП”. Поставил е въпросите – „ Може ли едно лице, което не е автор на обект на авторско право да се разпорежда правно валидно с обекта на авторско право…2 /Дали лицето, което не е автор на произведението и не притежава преотстъпени му от автора права по реда на ЗАСП може да търси възнаграждение за ползването на изработеното произведение от други лица по смисъла на чл.18 от ЗАСП и 3 Притежава ли процесуална легитимация..лицето което не е автор на произведението и не притежава преотстъпени му от автора права, по спор за търсене на възнаграждение за изработване и ползване на обект на авторското право”. Страната накратко е развила разбирането си за договор, определен от нея като „ авторскоправна поръчка” и лаконично е отбелязала в заключение, че счита, че по отношение на този договор не следвало да се прилагат само правилата на ЗЗД относно договора за изработка, както и създадената в тази връзка съдебна практика. Други доводи не са развити.
Касаторът не обоснова довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставените въпроси не са релевантни по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като са хипотетични и не са свързани с решаващите мотиви на въззивния съд който за да потвърди решението на първостепенния за уважаване на иска по чл.327 ТЗ е приел за безспорно между страните, че между тях е сключен валиден договор за търговска продажба, по силата, на който за купувача – настоящ касатор е възникнало задължението да заплати на събирателното дружество уговорената продажна цена за предадения му проект. Съдът подробно е разгледал възраженията на [фирма], за това че предадения му проект не съответствал на изискванията на чл.31, ал.2 и 5 ЗУТ, че не би предаден на магнитен носител и бил предаден със закъснение, както и не бил преработен съобразно договорките като е приел, че тези възражения по повод изпълнението на противната страна са неоснователни тъй като е установено с приемо- предавателен протокол, че въззивника в производството – сега касатор е приел работата без възражения, както и това, че не е направил такива в течение на времето необходимо съобразно обстоятелствата, поради което и възраженията му към момента на подаване на исковата молба са преклудирани. Липсвали доказателства и проекта да е бил върнат с оглед възможността по чл.195 ЗЗД, а и купувачът е заплатил първата вноска. Направен е извод, че съобразно тези правни обстоятелства за ответникът е възникнало задължение да заплати цената на предадения му и приет проект. Следователно, съобразно тези решаващи изводи на въззивният съд, касаторът не е поставил правни въпроси, нито е обосновал поставените от него, с оглед приетото от съда по установените факти по спора във връзка с представените доказателства, относно даване на разрешение на авторите на проекта, както и представения протокол от 04.04.2006г. И макар и без правно значение за настоящето производство, следва да се отбележи и това, че поставените от касатора въпроси са базирани и на фактически неосъществени обстоятелства, които също така ги правят ирелевантни към спора въобще. Но дори и да се изведе релевантен въпрос, то той би обосновал само общото основание за допускане на касационно обжалване. За да е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което се позовават касатора, то следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е поставянето на хипотетични въпроси, нито подробно изложената защитна теза на страната.
Следователно, съобразно изложеното от касатора по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са налице предпоставките за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1 ГПК и решението на Софийски апелативен съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1694 от 04.11.2011 г. по т.д. № 327/2011г. на Софийски апелативен съд .
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да заплати на [фирма]- [населено място] направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: