Определение №285 от 11.4.2013 по ч.пр. дело №1650/1650 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 285

С., 11.04.2013 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо търговско отделение, в закрито заседание на десети април две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева
ч.т. дело №1650/2013 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на П. И. Д. от [населено място] против определение №96/ 05.02.2013г. по ч.гр.д. №122/2013г. на Пазарджишки окръжен съд.
Ответникът по частната жалба- Община – [населено място] е на становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира следното:
Частната касационна жалба е постъпила в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С приложеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК,след проведено производство по чл.275,ал.2 ГПК, касаторът е заявил, че е налице основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.Посочил е, че въззивния съд се е произнесъл „неправилно” по въпроса : „ Допустим ли е иск за отмяна на заповед на кмет на община, с която едностранно се прекратява действието на договор за управление на търговско дружество изцяло с общинско имущество и за възстановяване на тримесечни възнаграждения на дружеството като незаконосъобразна при липса на уредба в Търговския закон за съдебен контрол върху освобождаването на управителите”. Страната е изложила своят отговор на този въпрос, свързан с поддържаната от нея защитна теза в производството. Направен е извод, че след като поставения въпрос бил решен неправилно от възивния съд, правилното му решаване щяло да допринесе за развитие на правото и било от съществено значение за точното прилагане на закона.Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на нормата на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. Формулираният от него въпрос, дори и да се приеме за релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, макар да е поставен хипотетично и да намира своят пряк отговор в правната уредба, относима към прекратяване на създадено по договорен път, облигаторно правоотношение и въпреки това, че не е мотивирана връзката му с решаващите мотиви на въззивния съд, съставлява очертаване само на общото основание за допускане на касационно обжалване, което е част от фактическия му състав, тъй като релевантния въпрос следва да бъде разрешен в една от изчерпателно изброените хипотези на чл.280, ал.1 т.1-3 ГПК. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено като основание от касатора, предполага обосноваване от негова страна, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК на ВКС на РБ № 1/2009г. С оглед тези предпоставки, страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не са оплакванията за неправилност на акта на съда / така квалифицирани и от страната/, които са ирелевантни към основанията по чл.280, ал.1 ГПК, нито лаконичното възпроизвеждане на текста на нормата. Извън това не може да бъде обосновано основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставения въпрос е разрешен със задължителна практика -.определение №313/27.04.2012г. по ч.гр.д. №260/12г. на ВКС, ІV г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с което изрично е приета недопустимост на искове по чл.344 КТ спрямо създадена по договорен път облигационна връзка, чието прекратяване и правните последици от него са различни и уредени по различен начин от прекратяването на трудовото правоотношение.
От изложеното следва, че обжалваното определение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №96/ 05.02.2013г. по ч.гр.д. №122/2013г. на Пазарджишки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:`

Scroll to Top