О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 194
С., 05.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети февруари две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело №292/2012 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на Д. Н. Р. от [населено място] против решение от 29.11.2011 г. по гр.д. № 6034/2011 г. на Софийски градски съд .
Ответникът по касация- [фирма] – [населено място] е на становище, че не са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е посочил, че са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Формулирал е въпроса – „Какви са условията и предпоставките, при наличието, на които договорната клауза за неустойка по двустранна търговска сделка ще е нищожна поради накърняване на добрите нрави”. Страната е посочила общо, че въззивният съд е разрешил този въпрос в противоречие с решение № 16/09г. на ВКС постановено по чл.290 ГПК. Така е обосновано наличие на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.Страната е посочила още, че въпросът дали неустоечното съглашение излиза извън пределите на нравствено допустимото не можел да има еднозначен отговор и се решавал във всеки конкретен случай като се съобразят различни критерии и са изброени примерни такива, които според касатора можело да бъдат взети предвид.Посочено е още, че можело да бъдат съобразявани и други критерии едни, от които бил принципът за справедливостта.Разгледана е общо и приложимостта на чл.309 ТЗ. Буквално са възпроизведени част от мотивите на решение №16/09г. на ВКС, ІІ т.о. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Поставеният въпрос, дори и да се приеме за релевантен, въпреки, че не е обвързан от конкретните мотиви на въззивния съд, като е поставен общо и в контекста на защитната теза на касатора по спора, съставлява само установяване на наличие на общото основание за допускане на касационно обжалване.
Касаторът е поддържал, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Това основание, предполага обосноваване от негова страна, че съдът с атакуваното решение при разрешаване на точно определен, конкретно поставен въпрос, обусловил решаващите му изводи и рефлектирал върху изхода на спора, се е отклонил от установената задължителна практика на ВКС, респективно ВС/ подробно изброени актовете, попадащи в тази хипотеза с т.2 ТРОСГТК на ВКС на РБ № 1 /2009г. / и неговото разрешение е в противоречие с възприетото по посочена конкретна задължителна практика и излагане на доводи, свързани с наличие на такова противоречие при установен фактически идентитет на хипотезите. В случая,посоченото решение, възпроизведено буквално в част от мотивите му от касатора, макар и постановено по чл.290 ГПК е ирелевантно, тъй като с постановяване ТРОСТК на ВКС на РБ №1/10г. е прието, че не е нищожна неустойка, която е уговорена без краен предел или без фиксиран срок, до който тя може да се начислява. Това разрешение изрично е възприето, чрез позоваване на тези разрешения от въззивния съд и с оглед това е направен извода, че в конкретния случай и при така наведените защитни доводи за нищожност на клаузата за неустойка, иска е основателен. Съдът, също така подробно е мотивирал този извод, като е разгледал задължението на съкотрагентите да изпълняват срочно поетите по договора задължения и го е свързал и с възможността чрез изпълнение да не бъде начислявана неустойка след осъщественото плащане.Следователно, спрямо тези изводи на въззивния съд, които са решаващи, страната не е поставила правен въпрос, нито е съобразила наличието на цитираната от въззивният съд, задължителна включително и за ВКС, тълкувателна практика. Ето защо буквалното възпроизвеждане на мотиви на решение на ВКС, обосновало и наложителността, въпросът да се реши чрез тълкувателно решение не може да обоснове нито предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито на т.3 от същия текст, тъй като наличието на тълкувателно решение по принцип изключва това основание.
С оглед изложеното не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, поради което обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 29.11.2011 г. по гр.д. № 6034/2011 г. на Софийски градски съд .
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: